Зависимостта на България от износа създава най-голям риск пред възстановяването от кризата, причинена от коронавируса. Това е един от изводите в доклад на SeeNews за отражението на коронакризата върху държавите от Югоизточна Европа и перспективите за тяхното възстановяване.
Докладът покрива Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словения. Анализът е направен на базата на 11 основни индикатора: мерки за ограничаване на разпространението на вируса, икономически мерки, прогнози за възстановяване на БВП, излагане на дългов риск, индустриално производство, кредитни рейтинги, секторен риск, перспективи за увеличаване на брутната добавена стойност, пазар на труда, данъчен риск и експортен риск.
България има второто най-високо съотношение на износ към БВП през 2019 г. (след Словения). Имайки предвид непредсказуемостта в развитието на пандемията, несигурността в каналите за дистрибуция и възможността за внезапно спиране на търговския обмен са изключителен риск за икономиката на страната, посочва се в анализа.
Размерът на фискалните и парични мерки за намаляване на негативния ефект от кризата възлизат на 10.7% от БВП, което нарежда България на трето място в региона след Словения и Сърбия. Важно е да се отбележи, че част от тези мерки са насочени към укрепване на банковата система, а не за директно стимулиране на икономиката.
България влезе в кризата с третата най-ниска безработица в региона и въпреки че пандемията увеличава нивото и, световната банка очаква страната през 2021 г. да отчете най-ниското ниво в региона - 4,5%. По-изразени са обаче структурните рискове на пазара на труда, предупреждава се в доклада. Най-засегнатите от коронавируса сектори са с най-голям дял заети - над 58%, като само в туризма делът на заетите е малко над 28% от общо заетите лица в страната. Същевременно по-слабозасегнатите ИТ и селско стопанство съставляват общо само 7,3% от заетите в страната.
Ниският дълг – основно предимство на страните в региона
Данните показват, че страните от Югоизточна Европа разполагат с няколко предимства при настъпването на икономическата криза. Първото е, че повечето държави от региона имат ниски нива на публичен дълг по време на обявяването на извънредното положение. Това, от своя страна, дава възможност на правителствата да прилагат всеобхватни икономически мерки в подкрепа на бизнеса и физическите лица без да оказват прекалено голям натиск върху държавните дългове, посочва се в анализа.
От гледна точка на здравеопазването повечето страни в Югоизточна Европа действаха решително и бързо в началото на пандемията, налагайки строги мерки за ограничаване на заразата. Коефициентите на заразяване в региона бяха далеч под глобалните нива по времето, когато страните по целия свят започнаха отново да отварят икономиките си. Предстои да разберем дали първоначално постигнатият успех няма да бъде загубен със скока на новорегистрираните случаи.
Рискови сектори определят икономиките в региона
Регионът обаче е предразположен и към някои рискове. По-голямата част от държавите разчитат в голяма степен на секторите, които се очаква да са най-силно засегнати от икономическата криза, породена от COVID-19. Секторите, които не са толкова засегнати, тях в момента представляват твърде малък дял от брутната добавена стойност (БДС) на икономиките от Югоизточна Европа, за да балансират отрицателните ефекти.
Дисбалансът между губещите и печелившите сектори прави региона на Югоизточна Европа особено податлив на секторните рискове и някои икономики неизбежно са изправени пред шокове при заетостта, както и на фискални рискове, произтичащи от очаквания спад в данъчните плащания.
Анализът показва, че по прогнози към настоящия момент само 7 от 11-те държави ще успеят догодина да възстановят нивата на БВП от 2019 г.
06:17 | 14.09.22 г.