Вотът за Brexit от 2016 г. беше горещо желан в Москва. Владимир Путин вярваше, че излизането на Великобритания от ЕС ще отслаби западния алианс, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.
Но сега изглежда така сякаш руският президент сгреши. Brexit в крайна сметка не само няма да отслаби Запада, но може и да го укрепи. Без Британия като член, ЕС отново се движи към „все по-тесен съюз“. А по-силен ЕС ще бъде по-ефективен партньор на Америка след Доналд Тръмп.
В дългосрочен план отношенията между ЕС и Обединеното кралство могат да се сведат до нещо, аналогично на отношенията между САЩ и Канада. Канадците/британците нямат желание да се присъединят към САЩ/ЕС. Те приемат, че асиметрията в мощта спрямо много по-големия съсед е следствие от поддържането на политическата им независимост. Но и двете страни в тези неравни партньорства все пак могат да се възползват от дълбоката икономическа интеграция и стратегическото сътрудничество, основани на споделени интереси, ценности и география.
За да разберете как могат да се развият нещата, трябва да схванете значението на последното заседание на Европейския съвет през юли. След една от най-дългите си срещи на високо равнище, лидерите на ЕС се съгласиха да заемат колективно на финансовите пазари.
Първоначално, набраните стотици милиарди евро ще бъдат използвани за смекчаване на ефекта от коронавируса. Но ЕС осъзна, че може да заема големи суми пари от пазарите на при много ниски лихви. В бъдеще тази финансова мощ може да финансира амбициозни нови проекти, например в областта на колективната отбрана. Развитието на голям пазар за дълга на ЕС ще отговори на изискванията на инвеститорите за нови безопасни активи и ще разшири международната роля на еврото, засилвайки политическата сила на ЕС.
Този исторически напредък към отколешната цел на ЕС за „все по-тесен съюз“ нямаше да се случи, ако Великобритания все още беше член на клуба. „Пестеливата четворка“ на ЕС - Холандия, Австрия, Швеция и Дания - се бори силно срещу споразумението. Ако Великобритания все още беше част от ЕС, те можеха да разчитат на британско вето. Но в ЕС след Brexit френско-германският тандем отново е труден за спиране. Следователно издаването на общ дълг може да бъде първата от поредица стъпки към по-тесен политически съюз. Очевидната следваща крачка е налагането на общи данъци за изплащане на новия дълг.
Наблюдението на това развитие ме принуждава да приема, че две групи, които често съм критикувал - европейските федералисти и поддръжниците на Brexit - всъщност имаха право. Федералистите бяха прави, че Великобритания блокира напредъка на европейския проект. Привържениците на Brexit пък бяха прави, че Великобритания едва ли някога ще се чувства комфортно в по-дълбоко интегрирания ЕС, който се очертава.