Как Brexit може да укрепи Запада?

Вотът за Brexit беше силно желан от Москва. Владимир Путин вярваше, че излизането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС) ще отслаби западния алианс. Сега обаче изглежда сякаш руският президент е сгрешил. Далеч от отслабването на Запада, Brexit всъщност може в крайна сметка да го укрепи, пише Гидиън Ракман за Financial Times.

Без Великобритания като държава членка ЕС отново напредва към „все по-тесен съюз“. А по-силен ЕС ще бъде по-ефективен партньор на САЩ след Доналд Тръмп.

В дългосрочен план отношенията между ЕС и Великобритания могат да заприличат на тези между САЩ и Канада. Канадците/британците нямат желание да се присъединят към САЩ/ЕС. Те приемат, че асиметрията във властта с много по-голям съсед е следствие от запазването на политическата им независимост. Но и двете страни в тези партньорства все още могат да се възползват от дълбока икономическа интеграция и стратегическо сътрудничество, основано на споделени интереси, ценности и география.

За да разберете как могат да се развият нещата, трябва да разберете значението на последното заседание на Европейския съвет през юли. След една от най-дългите срещи на върха лидерите на ЕС се съгласиха да заемат колективно от финансовите пазари.

Първоначално набраните стотици милиарди евро ще бъдат използвани за смекчаване на въздействието на коронавируса. ЕС осъзна, че може да заеме големи суми пари при много ниски лихви. В бъдеще тази финансова мощ може да финансира амбициозни нови проекти, като например колективна отбрана. Развитието на голям пазар на дълга на ЕС ще отговори на търсенето на инвеститорите за нови безопасни активи и ще разшири международната роля на еврото, засилвайки политическата сила на ЕС.

Този исторически напредък в дългогодишната цел на ЕС за „все по-близък съюз“ нямаше да се случи, ако Великобритания все още беше член на клуба. „Пестеливата четворка“ на съюза – Холандия, Австрия, Швеция и Дания, се бори силно срещу споразумението. Ако Великобритания беше наоколо, те можеха да разчитат на британско вето. Но в ЕС след Brexit френско-германската комбинация отново трудно може да бъде спряна. Следователно общият дълг може да бъде първата от поредица стъпки към по-близък политически съюз. Очевидната следваща крачка е установяването на общи данъци за подпомагане на новия дълг.

Наблюдавайки това развитие, смятам, че две групи, които често съм критикувал – европейските фералисти и брикзитърите, имат право. Първите бяха прави, че Великобритания блокира напредъка на европейския проект. Вторите бяха прави, че на Великобритания едва ли някога ще ѝ е комфортно в един по-интегриран ЕС, пише анализаторът.

Разбира се, нещата могат да се объркат. Напредъкът може да бъде блокиран от парламентите в отделните страни. Може да има обновена икономическа криза в Южна Европа. Но изглежда все по-вероятно, че след 20-годишна пауза европейският проект отново набира скорост.

Във време, в което САЩ се фокусират все повече върху съперничеството с Китай, една интелигентна администрация ще признае ползите от укрепен ЕС. Президентът Тръмп, който разглежда Европейския съюз като опасен конкурент, няма да види нещата по този начин. Но ако Джо Байдън стане президент, неговата администрация може да се насочи към възстановяване на съюзите.

Лагерът на Байдън знае, че САЩ вече не могат да крепят световния ред самостоятелно. Един по-балансиран западен алианс, с укрепен ЕС като втори стълб, изглежда привлекателна алтернатива на това да бъде „единствена суперсила“, особено ако европейци използват част от новата си финансова сила за изграждане на своите отбранителни способности в отговор на дългогодишните притеснения на САЩ за „споделянето на тежестта“.

Преди поколение САЩ може би с причина се страхуваха, че един по-интегриран ЕС може да сметне Вашингтон за свой основен конкурент. Но този вид европейско мислене принадлежи към една отминала епоха. Гледайки света днес, политиците в ЕС все повече разбират, че дългосрочните заплахи към колективните интереси на ЕС са Китай, Русия и нестабилността в Близкия изток и Африка. Едно надеждно управление в САЩ, което може да е само на няколко месеца разстояние, би било незаменим партньор за справяне с тези предизвикателства.

Къде се вписва Великобритания? Това също ще става все по-ясно. Трудната част от преговорите след Brexit все още предстои. Възможно е да не бъде постигната сделка. Дори и споразумение би могло да остави трайни спорове по ключови въпроси като финансите.

Но новите отношения между ЕС и Великобритания в крайна сметка ще се успокоят. Дори най-мрачните брекзитъри ще разберат, че ЕС всъщност не е основната заплаха за британските интереси и свободи. Напротив, Германия, Франция и други европейски демокрации са незаменим партньор в справянето със заплахите извън Европа – по-специално авторитарните сили и нестабилните държави.

От своя страна, един по-силен и по-уверен ЕС вече няма нужда да се страхува, че Brexit е първата стъпка към унищожаването на европейския проект. Следователно той би могъл да си позволи да бъде по-малко отбранителен и по-творчески настроен в изграждането на нови отношения с Обединеното кралство.

В дългосрочен план Великобритания може да се стреми да установи една нова „специална връзка“ с Брюксел, която да допълни съществуващите „специални отношения“ с Вашингтон. Тези две ключови партньорства биха поставили Обединеното кралство в центъра на съживения западен съюз.