Досега европейските лидери демонстрираха изненадваща смелост при справяне с пандемията от коронавирус. Но ако искат банкова система, способна да поддържа възстановяването, ще трябва да съберат още малко кураж, пише Bloomberg в редакционен коменар.
Членовете на Европейския съюз предприеха смели стъпки, за да помогнат на икономиката да оздравее, най-вече чрез набиране на стотици милиарди евро в подкрепа на най-тежко засегнатите сред тях. Но с проточването на пандемията се задава още едно предизвикателство: управлението на загубите, които банките неизбежно ще понесат, тъй като корпоративните и физическите кредитополучатели се оказват неспособни да обслужват дълговете си. Според една оценка в най-лошия сценарий загубите биха могли да надхвърлят 800 милиарда евро в САЩ и континентална Европа - сравними с финансовата криза през 2008 г. и достатъчни за дестабилизиране на големи области от банковия сектор.
Хората, които отговарят за финансовата система на Европа, имат по същество две опции. Те могат да се преструват, че всичко е наред, надявайки се, че банките постепенно ще заздравят състоянието си. Или пък могат да изберат по-пълно решение, като използват кризата като възможност да отстранят слабите и да изградят по-добра система.
Първият подход представлява до голяма степен това, което Европа направи след 2008 г. насам, но с лоши резултати. Банковият сектор остана на ръба - зависим от държавните гаранции, твърде раздут, за да бъде печеливш и твърде обременен с лоши кредити, за да подкрепи силно възстановяване. Въпреки известния напредък, по-големите банки в региона все още имаха необслужвани заеми за над 500 милиарда евро точно преди пандемията да удари. Инвеститорите имат толкова малко доверие в европейските банки, че оценяват собствения им капитал двойно по-ниско от този на американските.
Почти всички са съгласни, че е необходимо решение. Проблемът е, че заплетеният надзор над европейските банки прави това изключително трудно. Наднационални образувания - Европейската централна банка и Единният съвет за оздравяване - контролират най-големите банки и имат правомощието да ги обявяват в несъстоятелност, но отговорността за рекапитализирането или затварянето им лежи главно върху отделните правителства, които имат свой собствен дневен ред и понякога им липсват ресурсите за осигуряване на подкрепа. По-лошото е, че тъй като в еврозоната липсва хармонизирана система за гарантиране на депозитите, финансовите проблеми в една държава членка могат да предизвикат бягство на капитали и подкопаване на общата валута. В резултат на това европейските регулатори се колебаят да направят това, което е необходимо.
Решението е толкова концептуално просто, колкото е политически трудно. Членовете на ЕС трябва да отстъпят повече правомощия на наднационалните власти, като им предоставят независимостта и ресурсите, необходими за преструктуриране на банковата система. Това означава, например, да се даде възможност на Единния съвет за оздравяване самостоятелно да ликвидира или рекапитализира банки, като бъде осигурен с достатъчно публични средства за целта. Решението също изисква взаимно застраховане на депозитите, заедно с други мерки за отделяне между финансите на банките и отделните правителства.
Коронавирусната криза показа, че под принуда европейските лидери са в състояние да направят необходимо, за да може икономическият им съюз да работи. За тази цел те трябва да завършат банковия съюз.
13:16 | 13.09.22 г.