Инвеститорите в злато или инвеститорите в облигации са на грешен път?

Златото е блестящо, но в крайна сметка безполезно. Поне това твърдят скептиците относно ролята на благородния метал като инвестиция, като подчертават липсата на каквито и да било приходи от задържането му.

На световните финансови пазари обаче нулевият доход понякога може да изглежда привлекателен, пише Томи Стъбингтън в анализ за FT.

В момента дълг за около 15 трлн. долара е с нулева доходност, включително и пазарът на американски дългови книжа, един от последните бастиони на положителна доходност сред високо оценените държавни облигации, като се вземе предвид инфлацията.

Изчезващата възвръщаемост на инвестициите на дълговите пазари е една от причините цената на златото да пробие до нови рекорди, посочва Стъбингтън. Също така намалява привлекателността на облигациите като убежище, което подкопава традиционната „60/40” схема за инвеститорите.

Теорията за портфейла 60/40 предвижда, че 40% от него трябва да са инвестиции в облигации, които да смекчат евентуален спад при акциите. С отрицателната доходност обаче на фона на разхлабените политики на централните банки тази логика изглежда по-несигурна. Облигациите изглежда нямат много място за покачване в случай на разпродажби на борсите.

Следователно няма изненада от това, че инвеститорите се обръщат към нови начини за компенсиране на риска от инвестициите в акции. За мнозина такъв вариант е златото.

„Имахме много въпроси от клиенти, които се интересуват от златото за хеджиране на инвестиции в акции“, коментира Дарио Пъркинс, управляващ директор за глобални макро изследвания в TS Lombard. По думите му тези проучвания започнали през миналата година заради повсеместното разпространение на книжата с отрицателна доходност и се засилват сега заради коронавирусната криза, защото мащабното изкупуване на книжа от Федералния резерв допринася за достигането на нови дъна.

Много инвеститори са наясно, че отрицателната връзка между облигации и акции не е железен закон за финансите, а сравнително скорошно явление. Преди 2000 г. пазарите на инструменти с фиксиран доход следваха тенденциите на увеличение и намаление на пазарите на акции.

И все пак за тези, превключват към злато като предпочитан от тях инструмент за хеджиране, има лоша новина. Рекордът на кюлчетата като негативно свързан актив е по-ярък и от облигациите.

Дарио Пъркинс, който наблюдава данни от век и половина, казва, че златото понякога предлага полезна алтернатива, но по-често е положително свързано с акциите в същите моменти, в които и облигациите.

Само по време на пристъпи на силна инфлация - най-скоро през 70-те години на ХХ век, златото е осигурило противотежест на акциите, докато инструментите с фиксиран доход не са успели. По-нормален е видът на отношенията, наблюдаван през март тази година, когато кратка, но рязка разпродажба на злато се случи в разгара на касапницата на фондовите пазари.

Възвръщането на инфлацията след десетилетия на бавно покачване на цените обаче е точно това, за което се позиционират много купувачи на злато. Правителствата по целия свят емитират рекордни дългове, а централните банки купуват облигации с ловка скорост, отчасти в опит да ограничат разходите по заемите. Ако глобалната икономика бързо се отърси от ефектите на Covid-19, това ще върне растежа и инфлацията, но централните банкери едва ли ще бързат да оттеглят стимулите.

Анализаторите от Goldman Sachs посочват като потенциална промяна от страна на Фед „към инфлационна пристрастност“, когато увеличиха 12-месечната си цена за златото с 300 долара до 2300 долара за тройунция.

Bank of America посочва друга връзка между пазарите на облигации, златото и заплахата от инфлация. Майкъл Хартнет, инвестиционен стратег, писа скоро, че изкупуването на облигации от централните банки възпрепятства инвеститорите, които в противен случай биха могли да залагат на по-висока инфлация, като продадат или скъсят държавния дълг. Вместо това те се насочват масово към търговията със злато.

Струва си да се помни, че в миналото инвеститорите са губили от залози за ръст на инфлацията. След последната финансова криза мнозина предположиха, че безпрецедентните нива на парични стимули ще отключат вълна от повишаване на цените. Вместо това последва десетилетие на много ниска инфлация.

Много инвеститори в облигации изглежда са научили този урок. Въпреки че скорошните спадове на реалната доходност са резултат от нарастващите инфлационни очаквания, нивата остават ниски според историческите стандарти. Американският показател за очакванията за движението на цените, който измерва разликата между доходността от редовните и защитени от инфлацията облигации, в момента е 1,5 процента. Пазарите очакват още по-нисък процент в Европа.

Отчасти това отразява изкривяващите ефекти от количественото облекчаване. Много инвеститори обаче изпитват съмнения във връзка с по-високата инфлация, не на последно място, тъй като шокът от коронавируса засегна търсенето и на много големи икономики, гледащи на възможността за пряк спад в цените.

За да може златото да докаже своята стойност - или като стабилизатор на портфейла, или като дългосрочен инструмент за хеджиране на инфлацията, пазарите на облигации ще трябва да се окаже, че са на погрешен път.