Марк Рюте рискува да повтори грешките на Дейвид Камерън

Марк Рюте отдавна се слави в Брюксел с прозвището си „г-н Не“. Това е и ролята му в групата на т.нар. пестелива четворка, пише в свой анализ Люк Молтоф от политическия мозъчен тръст d|part, базиран в Берлин, за онлайн изданието Politico.

След като се противопостави на плана за възстановяване на ЕС, премиерът на Нидерландия успя да договори благоприятен компромис на срещата на върха на блока в понеделник. Той като че ли няма нищо против да играе ролята на лошото ченге, изглежда по-загрижен да не разгневи собствените си избиратели, да удържа евроскептичната опозиция и да защитава тесните интереси на страната си.

И все пак не толкова конструктивният подход на Рюте към европейската политика може да се окаже контрапродуктивен за неговите цели в дългосрочен план. Всъщност, ако не е внимателен, той може да свърши като Дейвид Камерън.

Неуспешната европейска стратегия на бившия британски премиер предлага два важни урока за Марк Рюте. Първо, последователно да казваме, че не трябва да плащаме повече (пари) на Европа в дългосрочен план е по-вероятно да насърчи вътрешния евроскептицизъм.

По време на своето премиерство Камерън често заемаше обструктивна позиция спрямо ЕС. В някои случаи този подход може и да му е печелил точки в страната, например когато той отказа да подпише фискалния договор през 2011 г. и беше приветстван от таблоидите, че се придържа към британските интереси. В други обаче стратегията му се обърна и предизвика публично неодобрение, например когато той направи предложение Великобритания да се противопостави на номинацията на Жан-Клод Юнкер за председател на ЕК през 2014 г. и беше изолиран от европейските си колеги.

Независимо дали сделките на Камерън в Европа бяха добре приети у дома, или не, и в двата случая неговата стратегия определи Великобритания като „странна“ и създаде впечатление на избирателите, че британските интереси противоречат на европейските. Тези епизоди само придадоха тежест на позицията на евроскептиците, което си има своите последици.

Нидерландският евроскептицизъм не е толкова ярък, колкото британския, и голяма част от нидерландското население иска да остане в ЕС. Нидерландците обаче не са особено очаровани от принципа „повече Европа“, всъщност е по-скоро обратното.

Подобно на Камерън, Рюте има история на участие в мекия евроскептицизъм в страната си. Той почти се отказа от този подход след референдума за Brexit, като осъзна, че Nexit, макар и малко вероятен, не може да бъде изцяло изключен. Той също така заключава, че за да не засили допълнително евроскептичната опозиция, не може да подкрепи значително увеличение на финансовите вноски на страната му в бюджета на ЕС.

Ако намерението на Марк Рюте е да покрие своя евроскептичен фланг, лесно е да се разбере защо подходът му по време на срещата на върха на ЕС предизвика такава реакция. Като риторично постави Нидерландия и другите пестеливи страни срещу останалата част от ЕС, той създаде впечатлението, че нидерландските и европейските интереси не са приведени в съответствие, докато всъщност Нидерландия има същия залог по отношение на възстановяването, колкото и всички останали.

Твърдата му позиция улесни евроскептиците да го нападнат при сключването на сделката. Ако беше избрал по-конструктивен подход от самото начало, той щеше да успее да овладее очакванията и да даде на евроскептичната опозиция по-малка възможност за атака, след като направи отстъпки.

Вторият урок, който опитът на Камерън предлага на Марк Рюте, е, макар агресивната европейска политика да постигне резултати в краткосрочен план, тя също така увеличава вероятността от политическа изолация, като възпрепятства усилията за ефективно преследване на националните интереси в дългосрочен план.

В случая на Камерън беше очевидно, че поведението му му оставя все по-малко приятели в Европа. По времето, когато искаше да договори сделка за реформа, която имаше за цел да осигури престоя на Великобритания в ЕС, той вече беше загубил много позиции. В резултат на това европейските му партньори не горяха от желание да му помогнат да излезе от гроба, който сам си изкопа.

Рюте рискува да тръгне по същия път. Нидерландия е в опасност да наследи Великобритания като неудобният партньор на ЕС и тя трябва много да внимава да не допусне това.

За малка държава членка Нидерландия е изненадващо влиятелна в ЕС, главно поради близките си отношения с Германия. Въпреки това упоритостта на премиера и в последните преговори за бюджета доведе до очевиден разрив между двете страни. За да може ефективно да представлява нидерландските интереси в бъдеще, би било добре той да не позволи разривът да се задълбочава.

Нищо от това не означава, че Марк Рюте понякога не може да играе малко твърда топка или дори, че проблемите на Нидерландия с плана за възстановяване на ЕС са напълно нелегитимни. По-скоро той трябва да внимава неговата съпротива срещу европейските инициативи да не стане образец. В краткосрочен план това може да му донесе вътрешно одобрение, но в дългосрочен план той рискува както изолация в Европа, така и укрепване на евроскептиците у дома.