Глобалните усилия за борба с Covid-19 са пропити от страхове - от зараза, безработица и икономически упадък. Но още един страх спъва регулаторите, които се опитват да се справят с тези проблеми: страхът от рейтинговите агенции, пише за Financial Times Ук Синха, бивш председател на Индийския борд за ценни книжа и борси, и бивш ръководител на най-големия взаимен фонд в страната.
Регулаторите, особено в развиващия се свят, са загрижени, че разходването на необходимото като отговор на пандемията може да предизвика понижаване на държавни рейтинги. Това от своя страна може да доведе до масивни отливи на капитали и евентуално да предизвика макрофинансова нестабилност и валутна криза.
Те са прави да се притесняват. Fitch понижи рекордните 33 суверенни рейтинга тази година, включително на Обединеното кралство, и постави 40 държави под наблюдение за негативна преоценка. S&P намали перспективите по рейтингите на Тайланд и Индонезия, наред с други. Неотдавна Moody's постави няколко държави, включително Кот д'Ивоар, Камерун и Пакистан, в списъка за наблюдение за понижаване. Рейтинговата агенция посочи като причина, че страните потенциално могат да се възползват от предложението на Г-20 за спиране на плащанията по дълга на развиващите се страни, които трябва да насочат тези средства към облекчения заради Covid-19. С усилването на икономическата болка все повече страни са уязвими за подобни действия.
МВФ предвижда световнитя БВП да спадне с близо 5% тази година, както и брутният вътрешен продукт на повече от 170 страни. В развиващите се страни ще се наблюдават още по-резки спадове.
Тези безпрецедентни предизвикателства предизвикаха безпрецедентни отговори. МВФ обеща кредитна подкрепа в размер на 1 трлн. долара. Банковите и борсовите регулатори отложиха въвеждането на някои глобални стандарти. Централните банки отвориха крановете за ликвидност.
Сега рейтинговите агенции трябва да разкрият своите параметри. Суверенните рейтинги са сложна работа, като методологиите не се споделят прозрачно. Данните не винаги са сравними между различните държави и често една и съща юрисдикция се оценява по различен начин в един и същ момент от няколко агенции. Развиващите се страни, повечето от които са само на една стъпка над неинвестиционния клас, са най-уязвими към рейтингови понижения.
Държавите трябва да са наясно с относителното значение, което рейтинговите агенции отдават на дохода на глава от населението, резервите, структурни реформи и политическата стабилност. Как ще оценят те влиянието на внезапно увеличение на фискалния дефицит върху фискалната траектория и средносрочния растеж на дадена държава или как ще разграничат дълга в чужда от този в местна валута? Юрисдикция с по-голяма част от дълга си дължим през следващата година не може да бъде на едно ниво с такава с преобладаващ дълг дължим след 10 години.
Рейтинговите агенции рискуват да загубят релевантност, ако не успеят да предоставят повече насоки за относителните рискове. В момента има по същество критерий, който се покрива или не: от инвестиционен клас ли е дългът на дадена държава или не? В условията на криза инвеститорите искат информация за силните и слабите страни, а не понижаване на рейтинг в момент, когато всички страдат.
Суверенните рейтинги също са ориентир за глобалното движение на трилиони долари чрез дълговите инвестиционни фондове. Повечето основни индекси за държавните облигации - тези, изчислявани от Citigroup, JPMorgan, FTSE и MSCI - изключват държави, които не са с инвестиционна оценка. Включването или изключването от облигационен индекс може да повлияе съществено на капиталовия поток към страната, силата на валутата и макрофинансовата ситуация.
Решението на Bloomberg Barclays Global Aggregate Bond от 2019 г. за включване на Китай в индекса доведе до преразпределянето на вложения за над 100 млрд. долара. Индексът MSCI-EM е следван от активи за близо 1.9 трлн. долара. Макар че има множество фактори за включваве в индексите, първият филтър е инвестиционният клас.
От обратната страна, ако държава, която е част от индекса, потъне до неинвестиционен клас, скоростта и обемът на капиталовия отлив могат да бъдат болезнени.
Пандемията подчертава сериозно критичната роля на рейтинговите агенции и облигационните индекси. Индустрията трябва да е на нивото на изпитанието. Отговорът на тази криза трябва да бъде бърз и прозрачен. Ако не се действа сега, ще се влоши едно от най-големите предизвикателства, пред които сме се изправяли, и ще се увеличи пропастта, която човечеството трябва да прескочи.