Спасителният фонд на ЕС – окуражителна първа стъпка към повече интеграция

След дни на разгорещени разговори 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) договориха своя спасителен фонд за 750 млрд. евро, което само по себе си изглежда като историческа стъпка към едни по-съвместни стимули. Все пак блокът не е достигнал още своя Хамилтов момент, пише Лионел Лорент в анализ за Bloomberg.

И макар необичайно обединеното френско-германско дуо Еманюел Мекрон и Ангела Меркел да не можа да избегне размиване на тяхното предложение, то сделката все пак заслужава аплодисменти.

Приемането й не е само като отговор на последствията от вируса, който отне живота на около 100 000 европейци и изпрати икономиката на блока в една от най-тежките й рецесии от десетилетия. Също така въпросът е и за уреждане на въпроса между Севера и Юга – нежеланието на Холандия и Австрия да се дават още пари на силно задлъжнели държави като Италия и Испания. Също така трябваше да се затвори политическата пропаст между Запада и Изтока, където отслабващи демокрации като Унгария на Виктор Орбан увеличават натиска върху Брюксел за това къде блокът изпраща парите си.

Бяха предложени някои радикални мерки. Първо, вместо отделните държави да набират средствата, ЕС като едно цяло ще ги заема от капиталовите пазари. Второ, близо 400 млрд. от средствата ще се отпускат като грантове, а останалите - като евтини заеми, което ги прави достъпни и лесни за харчене. Трето, Европейската комисия ще разгледа възможността за нови данъци, включително такива върху технологиите и финансовите трансакции, за да се помогне за изплащането на фонда.

Това може и да не са Съединените европейски щати, обединени от съвременния еквивалент на Хамилтъновите „общи“ облигации, но въпреки това силата на данъците и разходите е важна. Фондът бе представен като еднократно явление, но въпреки това става въпрос за голям момент за всички привърженици на по-дълбоката европейска интеграция.

Предишните опити за съвместно финансиране в помощ на затруднени членки бе почернено от йерархичното налагане на наказателни задължения и условия, както посочва анализ на Института „Жак Делор“. Пример е отношението към Гърция по време на нейната спасителна програма.

Този път фондът цели да помогне на нуждаещи се държави без състоянието на техните финанси да се влошава. Това е здравословно развитие на нещата, въпреки че се наложи ЕС да преживее пандемия, за да бъде постигнато. Също така е и справедливо - Covid-19 не е по вина на която и да било държава.

Все пак съществува риск, че този пробив в европейската солидарност може да бъде отслабен от прекалено строги условия за това как парите се дават и харчат, за което пестеливите държави призоваха. И макар да е необходим надзор – за да се избегне злоупотреба, измама или шуробаджанащина, прекомерният надзор и създаването на пречки пред разходите би могло да забави изразходването на средствата и да предизвика продължителни политически спорове. Ако една малка група от държави може лесно да наложи вето на плановете на останалите, то възстановителният фонд може да се окаже доста по-малко ефективен.

Дотук изглежда, че необходимият баланс е постигнат при някои условия. Националните планове за възстановяване от коронавируса ще бъдат оценявани от ЕК и ще се одобряват от квалифицирано мнозинство европейски правителства. В процеса по отпускане на средства държавите също така ще могат да подават оплаквания, ако друга страна членка не спазва обещанията си, но не изглежда това по някакъв начин да попречи на разходите.

Разбира се, все още сме само в началото. Липсата на доверие между отделните държави след Covid-19 не може да се пренебрегне. Част от цената за одобрението на мерките на холандския премиер Марк Рюте и неговите съмишленици бе голяма отстъпка за нетните вносители в бюджета, което намалява обема средства, които трябва да заплатят. Очаква се да има още много спорове, когато започнат да бъдат представяни плановете за разходи на отделните държави.

Някои скептици ще се запитат и дали 750 млрд. евро са наистина достатъчни. Брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС се очаква да се свие със 7,8% тази година и въпреки това 27-те държави са се хванали гуша за гуша заради пакет  стимули в размер на 5% от БВП.

И все пак случващото се окуражителна първа стъпка. ЕС показва, че може да комбинира фискални стимули с парична подкрепа от Европейската централна банка без да жертва своите ценности.

И, както казва френският историк Фредерик Божо, щом веднъж „извънредното“ кранче е отворено, трудно ще се спре. Ако ЕС успее да изпълни своя смесен отговор от парични и фискални стимули, подкрепени от съвместен дълг, то подобен спасителен пакет завинаги ще остане в сферата на възможното, а не само на фантазиите.  Този фонд може да се окаже хаотичното наследство на множество правителства, но със сигурност е напредък.