Западното сравнение между Федералния резерв на САЩ и Китайската народна банка неизменно представя първата институция като сложна и проактивна, докато втората е описвана като реактивна и бюрократична. Ако разгледате по-отблизо тези предубеждения, ще видите колко грешни са те, пише за Financial Times Ед Коул, инвестиционен стратег в Man GLG.
Огневата мощ на централните банки е под строго наблюдение, докато страните търсят начини да се избавят от рецесията, предизвикана от разпространението на Covid-19. Докато Федералният резерв се зае да увеличи баланса си с облигации и да поеме корпоративен кредитен риск за първи път, Китайската народна банка (КНБ) не прибегна до традиционното количествено облекчаване.
С подема на пазарите на акции в САЩ и значителното свиване на кредитните спредове, по-голямата част от похвалите отидоха към Фед. Но когато погледнете по-внимателно, става ясно, че КНБ успешно поощрява възстановяването без да прибягва до неконвенционална политика и моралния риск, който идва с нея. Ясно е също така, че председателят И Ган разполага с повече възможности от американския си колега, в случай че кризата се влоши.
През 2014-15 г. в Китай имаше дефлационен страх, тъй като спадащите цени на петрола и металите намаляваха производствените разходи на китайските фабрики. Тогава регулаторният отговор беше да се стимулира икономиката чрез драстично разширяване на кредита, което КНБ направи в първите месеци на 2016 г.
Добър начин за илюстриране на това е така нареченият кредитен импулс, който отразява годишната промяна в новите кредити като процент от брутния вътрешен продукт и обикновено води икономическата активност.
Според определението на Коул за тази мярка, кредитният импулс е нараснал до 20 на сто след финансовата криза през 2008 г. и отново се е увеличил по време на кризата с държавните дългове през 2012 г. и плашещата дефлация през 2015 г. В периоди на относително спокойствие, междувременно, кредитният импулс има тенденция да спада: до минус 8 на сто през 2011 г., минус 7 на сто през 2014 г. и минус 6 на сто през 2018 година.
В последния период КНБ опита да обуздае част от излишъка в кредита, на който гледаше като заплаха за дългосрочната стабилност на системата. Този ход в голяма степен беше насочен към сенчестия банков сектор, който обхваща всички кредити, отпуснати от финансови компании, които обикновено нямат банков лиценз и не привличат депозити.
Преди началото на Covid-19 започнах да се настройвам по-оптимистично относно цикличното възстановяване в световен мащаб, а един от компонентите му беше намаляващото съпротивление от мерките срещу сенчестото банкиране в Китай.
От избухването на коронавируса КНБ се отделя от тенденцията, наблюдавана в много развити икономики - и дори на някои развиващи се пазари - а именно, да използва баланса си за закупуване на държавни облигации. По този въпрос се проведе остър политически дебат и засега ортодоксалният подход надделява.
Вместо това КНБ се връща към познатия си отговор, който е да заложи на кредитния канал, за да стимулира икономиката. От 30-те или повече различни политики, обявени от централната банка през последните месеци, повече от три четвърти се отнасят до кредита.
Междувременно е забележимо, че небанковият дял от цялостното „общо социално финансиране“, широка мярка за ликвидност и кредит в икономиката, отново се разшири. Ръстът е движен най-вече от емитирането на корпоративни облигации, но дори доверените заеми - същината на банковата система в сянка, чрез които небанковите институции си отпускат заеми - се възстановиха.
Тази година небанковото финансиране е напът да допринесе с 16 процентни пункта за общия растеж на общото социално финансиране. Това е значително увеличение от 6 на сто за миналата година и отрицателен принос през 2018 г. Ускорението трябва да повиши кредитния импулс, а той от своя страна - икономическата активност.
Критиците ще твърдят, че КНБ опъва тетивата. Може би, но преди три месеца беше често срещан аргумент, че Федералният резерв няма опции. Струва ни се, че КНБ има повече отворени пътища пред себе си, отколкото Фед, особено ако допълва използването на кредитните канали с подхода „каквото работи“, който изглежда е режимът по подразбиране за западните централни банки.
Вярно е, че стимулирането чрез сравнително непрозрачни небанкови кредитни канали може да направи малко за решаване на дългосрочни въпроси относно структурата на икономиката. Но при криза като тази подобни опасения трябва да бъдат запазени за друг път.
Междувременно, способността на КНБ да управлява динамиката на своя кредитен импулс може да означава, че Китай може да се възстанови по-бързо от Covid-19 и да понесе по-малко икономически щети от големи части на Запада.
14:12 | 14.09.22 г.