Изглежда като на забързан каданс: сериозният срив на фондовите борси продължи само четири седмици, което доведе до срив на Dax с почти 40 процента от 19 февруари до 18 март. Възстановяването премина почти толкова бързо. В понеделник сутринта индексът за 30-те най-големи компании, публично листнати в Германия, отново надмина 13 000 пункта. Малко след 11 часа местно време той се изкачи до 13,012 пункта и след това остана на около това ниво.
Сега Dax е само на около шест процента от най-високото си ниво, достигнато през февруари. Сривът и подемът в средата на пандемията бяха по-бързи от всякога. Това е особено забележимо, като се има предвид, че Dax беше близо до границата от 13 000 пункта в началото на юни, преди отново да се понижи.
Съвсем наскоро надеждата за намирането на ваксина срещу белодробната болест Covid-19 даде „тласък“, пояснява Михаел Бисингер, капиталов стратег в DZ Bank. През миналата седмица американската биотехнологична компания Moderna отчете обещаващи тестове, а британската фармацевтична компания Astra-Zeneca също е близо до обявяването на положителни новини за ваксината си, според съобщения в медиите.
Друг двигател е много по-важен за пазарите. Бисингер го обрисува така: „Централните банки и правителствата харчат повече пари от всякога за борбата с последствията от пандемията. Тези пари също намират своя път на пазарите“. Марк Декер, който е ръководител на управлението на активи в Merck Finck Privatbankiers, също е убеден в едно: „Потокът от ликвидност е основният двигател на пазарите“.
А краят на този поток от пари не се вижда. За еврозоната Кристин Лагард, ръководител на Европейската централна банка (ЕЦБ), потвърди миналия четвъртък, че централната банка ще използва в пълна степен програмата си за закупуване на облигации, наречена Pandemic Emergency Purchase Programme (PEPP).
През юни ЕЦБ разшири програмата с 600 млрд. евро до 1,35 трлн. евро. Тя трябва да продължи поне до края на юни 2021 г. Освен това централните банкери в еврозоната искат да продължат програмата си за закупуване на облигации, която беше стартирана по време на дълговата криза, стига това да е необходимо. ЕЦБ беше увеличила тази програма с общо 120 млрд. евро до края на 2020 г., в допълнение към 20 милиарда евро, които ще се харчат всеки месец.
В същото време основните лихви по заемите остават на ниво от нула процента. Банките, които искат да паркират парите си в ЕЦБ в краткосрочен план, плащат вид наказателна лихва от 0,5 процента и така банките имат стимули да отпускат пари. Федералният резерв на САЩ също намали основния лихвен процент до почти нула и не постави лимит за покупките на облигации.
Държавите не изостават от централните банки - макар настоящите преговори в ЕС да протекоха бавно. Ян Питер Крахнен, научен директор на Института за изследване на финансовите пазари в Лайбниц, казва: „Въпреки че взаимодействието на паричната и фискалната политика не е напълно координирано, това означава много по-мощен обществен отговор на риска за цялата система, отколкото при предишни кризи“.
Според изчисленията на застрахователната група Allianz помощта в световен мащаб вече е на обща стойност 10,4 трилиона долара. Това би отговаряло на дванадесет процента от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП). За годината като цяло Allianz очаква спасителни средства от централните банки и правителства от над 18 трилиона долара.
Потокът от пари обаче няма да попречи на глобалната икономика да остане в кризисен режим за по-дълго време. Много икономисти приемат, че дъното на рецесията вече е достигнато. Въпреки всичко, въпреки цялата помощ обаче, нещата не изглеждат особено добре.
„Намираме се в средата на кризата, фаза втора на вируса с локални и леки ограничения“, казва главният икономист на Allianz Людовик Субран. „В сравнение с тежката, голяма рецесия при блокиранията, тази фаза ще бъде дълга и неравна“, пояснява той.
Allianz очаква световната икономика да отбележи спад от 4,7 процента през тази година. Прогнозното увеличение от 4,8 процента през следващата година няма да компенсира тази неуспех. Според прогнозите германският БВП ще достигне нивото от преди кризата едва през 2023 и 2023 г., а европейският БВП - малко по-късно. Съответно и на компаниите ще им отнеме време, за да печелят толкова, колкото в периода преди коронакризата.
Но в това не се вписва, че борсите вече трябва да са на толкова високо ниво, на което бяха в началото на годината. Инвеститори като Декер от Merck Finck са убедени в това. „Ще продължим да усещаме последиците от кризата дълго време", казва той. Но водени от потопа на ликвидността, „пазарите просто играят по различен начин“.
Това е точно проблем за инвеститорите, които управляват средствата на своите клиенти. До известна степен са принудени да следват постоянно увеличаващите се курсове. „Всеки, който не участва в това рали, рискува да разочарова очакванията на своите клиенти“, обяснява Декер. „Обратно, рисковете не трябва да стават твърде високи. Само едно нещо помага срещу тази дилема:„ балансирано портфолио“, убеден е той.
По материали на Handelsblatt и FAZ
04:56 | 12.09.22 г.