Централните банки са изправени пред ново предизвикателство

След прилив на стимули, които драстично понижиха лихвените проценти и поставиха подпора под световната финансова система, централните банки са изправени пред ново коронавирусно предизвикателство: да спечелят мира, пише Дейниъл Мос за Bloomberg. 

Монетарните власти трябва да управляват възстановяването, което е по-малко енергично, отколкото се надявахме - вече никой не говори за отскок с V-образна форма. Длъжностните лица трябва да признаят, че след бурната дейност от март насам по-голямата част от инициативите е зад гърба им. Това не означава край на лесните пари, поне не такива са очакванията. По-скоро значи, че безпрецедентите скорост и обхват на действието е малко вероятно да се повторят. Става въпрос за преминаване от извънредна реакция към планиране в дългосрочен план.

Ключово предизвикателство ще бъде предпазливото балансиране на мрачните перспективи по отношение на допълнителното разхлабване на политиката. Това напрежение наскоро се прояви в Япония и Южна Корея. И двете централни банки бяха по-малко оптимистични относно пътя напред, но изглеждаха доволни да пасуват. Междувременно в Китай паричните регулатори намекнаха, че искат да премахнат някои от специалните инструменти, използвани за стимулиране на икономиката по време на пика на епидемията, като същевременно поддържат постоянно предлагане на кредити за бизнеса. Тази задача изисква деликатност и дисциплина.

На практика политиката се усложнява от вниманието за недопускане на балони при активите. Корейската централна банка призна за влошаваща се икономическа картина, но също така следи за прегряване на пазара на недвижими имоти. Средната цена на апартаментите в Сеул е нагоре с над 50% през последните три години - покачване, ускорено от рекордно ниските лихвени проценти и изобилната ликвидност. През юни правителството разкри редица мерки за борба с ръста, включително увеличения на данъка върху имуществото.

Междувременно в цял Китай заможните купувачи разграбват луксозните апартаменти, а фондовият пазар е в подем. Народната банка би искала да намери начин да преустанови това, докато дава възможност на икономиката да набере сила. Възстановяването, наблюдавано през второто тримесечие, е половинчато. Брутният вътрешен продукт нарасна с 3,2%, много по добър резултат от срива през първото тримесечие, но далеч от 6,1%, отбелязани през 2019 г.

Макар Япония да не е изправена пред балон при недвижимостите - не и след зрелищния крах преди три десетилетия - тя има други ограничения. Например, държавата вече притежава около половината от пазара на държавни облигации. И въпреки, че Япония е монетарен пионер, като първата голяма икономика, която възприе контрол над кривата на доходността и мащабно количествено облекчаване, тези подходи не доведоха до очаквания икономически отскок. Трудно е да се повярва, че регулаторното тършуване - на фона на не какво да е, а пандемия - ще се окаже по-ползотворно. Сега Японската централна банка е още по-песимистична. На срещата си неотдавна тя прогнозира по-дълбок спад през тази година, като остави позицията си непроменена за втори път. Макар гуверньорът Харухико Курода все още да изпитва надежди за приличен отскок, по думите му той ще е от "дълбоко дъно".

Решението вероятно ще означава засилена роля за бъдещите насоки на централните банки, изкуството да се казва на инвеститорите какво ще се предприеме или не за известно време напред. Изяществото на този инструмент е в това, че може да повлия на настроенията без всъщност да се прави много. Подобно поведение стана популярно след световната финансова криза, но по-малко през последните години. Тъй като Федералният резерв вдигна лихвите през 2017 и 2018 г., някои негови представители изгубиха ентусиазъм да предоставят твърде много подробности. По-добре бе да се запазят нещата малко забулени с наближаването на пика. Тъй като търговските войни удариха растежа, а Covid-19 се разпространи, ставаше все по-трудно да се придаде увереност.

Истината е, че водещите икономики ще се нуждаят от продължителна подкрепа, дори ако изключим повторение на историческото свиване от второто тримесечие. Леъл Брейнърд, управител на Фед и един от най-влиятелните служители на централната банка, наскоро обрисува мрачна картина на икономиката, заявявайки, че би било "подходящо" да се придвижи паричната политика от "стабилизация към приспособяване". Вече стана ясно, че растежът през третото тримесечие ще бъде склонен на колебания.

Опасността от застоя, който виждаме в Азия, е, че непремерените думи рискуват да предадат грешна идея. Последното нещо, от което инвеститорите се нуждаят в пандемия, е повторение на рязкото монетарно затягане от 2013 г., когато пазарите забиха нос след предложенията, че Фед ще удари спирачката на покупките на облигации. Ставките започнаха да се покачват едва в края на 2015 г., а след това само много постепенно. Курода периодично отхвърля намеците, че се приближава към оттегляне на монетарните стимули, но събитията обикновено се стичат срещу него. Това да не се прави повече не значи непременно, че ще се прави по-малко.

Рискът за регулаторите е, че след като действаха героично в началото на пандемията, сегашното им пасивно поведение може да се възприеме като изпълнена мисия. Предаването на правилното послание може да бъде задача, която е по-подходяща за лингвист, отколкото за икономист.