Един от най-разделителните въпроси за днешните пазари е дали инфлацията най-накрая ще се завръща след дълго отсъствие, пише за Financial Times Майкъл Макензи.
Някои инвеститори изглежда мислят така. Те увеличават експозицията си към индексирани с инфлацията облигации и злато в опит да защитят портфейлите си от заплахата за увеличение на потребителските цени в рамките на следващите 12 до 18 месеца.
Неотдавна търсенето на 30-годишни американски ДЦК, защитени от инфлацията, се оказа толкова сериозно, че доходността им потъна до нови дъна от близо минус 0,29%. Междувременно капиталите започнаха да се насочват отново към фондове, инвестиращи в такива ценни книжа, за разлика от отливите, наблюдавани през март и април тази година. Повече от 5 млрд. долара са се влели в тези фондове през седмицата, приключваща на 8 юли.
Това се случи, въпреки понижението в индекса на личните потребителски разходи, любимият инфлационен измерител на Федерални резерв, до ниво от 1,7%, доста под 2-процентната цел на централната банка.
Инвеститорите, разчитащи на повишаване на инфлацията, могат да посочат решителността на централните банки и правителствата, които работят в унисон, за да сведат до минимум сътресенията на финансовите пазари от Covid-19 и да поддържат икономическото възстановяване.
Възстановяването на световната търговия вече вдигна цената на индустриалните метали и петрола. Показателно е, че желязната руда - съставката за производство на стомана, която е един от предвестниците на глобалния растеж - наскоро изпревари златото по ръст през тази година. Голяма част от това отразява кредитния подем в Китай, който на теория би трябвало да засили глобалната икономика и корпоративните печалби извън САЩ, особено в Европа и развиващите се пазари.
Друг потенциален източник на инфлация би бил устойчивият спад на щатския долар. Поевтиняването на зелената валута от мартенските върхове подкрепи цените на суровините и оценките на активите на развиващите се пазари чрез намаляване на глобалните разходи за финансиране.
Не е трудно да си представим как тези тенденции набират инерция. Правителствата по света отвориха разходните кранове, а желанието на централните банки да затегнат политиката е слабо. В допълнение бързото икономическо възстановяване все още не може да бъде изключено. Погледнато в тази светлина, може да се разбере защо някои инвеститори смятат, че рискът от ескалираща инфлация е нараснал.
По-високата инфлация и подемът в икономическата активност биха улеснили по-широкообхватния ръст при акциите, подпомагайки представянето на цикличните сектори и спомагайки за ребалансиране на фондовите пазари, които бяха сериозно изместени към акциите на растежа като цяло и по-специално технологичните.
04:44 | 14.09.22 г.