Ръстът на производителността се забавяше в световен мащаб преди коронавируса, но пандемията, съчетана с блокирането, наложено от правителствата, за да се забави разпространението й, рискува да влоши ситуацията. Не само, че допълнителната несигурност ще намали привлекателността на бизнес инвестициите и търговията, но по-високите нива на дълг в държавния и частния сектор също ще ограничат тяхната ефективност. Образованието бе прекъснато, както и напредъкът в подобряване на здравеопазването. Неотдавнашен доклад на Световната банка предупреждава, че това може да обърне десетилетията на намаляване на бедността в глобален мащаб: светът не може да позволи това да се случи, пише Financial Times в редакционен коментар.
От другата страна на срива в ръста на производителността има някои ползи, които вероятно ще се получат от ученето чрез практикуване, тъй като работниците възприемат нови комуникационни технологии, които отдавна имат потенциала да трансформират начина, по който работим, играем и пазаруваме, но които все още не са напълно интегрирани в съвременните икономики. Бизнесът бе принуден по-бързо да прегърне техники, за които можеше да са необходими години, за да станат широко разпространени. Част от това няма да е трайно, но за мнозина научаването как да се работи във времето на коронавируса предлага уроци как да се увеличи производителността и да се снижат разходите като цяло.
Но точно както бе по-лесно за по-добре платените работници да се адаптират към свят, който изисква работа от дома, така и страничните ползи от блокирането вероятно ще бъдат най-големи за по-богатите страни. Държавите, които зависят повече от продажбата на суровини или евтини промишлени стоки, вероятно няма да се облагодетелстват много. Това, каза Световната банка, само ще увеличи разликата между богатите и бедните страни.
Кризата в здравеопазването сега също е по-лоша в развиващия се свят. Големи страни със средни доходи като Бразилия, Мексико, Индия, Филипините и Южна Африка са сред тези с най-много заразени в света. Но и по-малките страни, като Молдова, също показват тревожни тенденции. Много държави имат малка способност да налагат продължителни блокажи, тъй като милиони работят в неформални части на икономиката, а правителствата нямат здравен капацитет да управляват вируса.
Заедно с човешката цена на вируса, икономическата криза, която го съпътства, вероятно ще сложи край на десетилетния модел на намаляване на крайната бедност. За да се върнем в стария коловоз, след като пандемията отшуми, ще са необходими международни усилия. Богатите държави ще трябва да предоставят не само облекчение на дълга и помощ по здравни програми. Успехът в борбата с икономическата криза в самите тях и съпротивата им срещу протекционизма ще бъдат също толкова важни, за да се гарантира, че по-бедните страни ще могат да се възползват от международната търговия.
От своя страна правителствата на развиващите се страни трябва да открият своя порив за преструктуриране. Структурните реформи стагнират след вълната на либерализация през 90-те според МВФ. Коронавирусната криза би трябвало да подчертае необходимостта да се продължи напред с трудната задача за противопоставяне на утвърдени интереси. Умелите политици могат да използват това като основа за призив към национално обновление. По-добрите образование и здравни услуги са от съществено значение за дългосрочния растеж на производителността, както и опитът за изсветляване на икономиката и привличане на чуждестранни инвестиции.
Много от процесите, които бяха в основата на растежа в по-бедните страни, вероятно няма да се върнат. Китай, въпреки че икономиката му се възстановява, е малко вероятно да осигури същото търсене на суровини, което помогна за вдигане на доходите през първото десетилетие на века. Притокът от западни туристи също може да остане по-нисък за известно време, дори ако коронавирусът бъде овладян. Светът не може да приема за даденост, че крайната бедност ще продължи да намалява, както беше през десетилетията преди пандемията. Сега той трябва да действа, за да я снижи.
21:10 | 13.09.22 г.