„Обединеното кралство е на път да регистрира най-големия спад на брутния си вътрешен продукт от 300 години.“ Този факт, посочен в последния анализ за дългосрочната фискална позиция на страната от Службата за бюджетна отговорност (OBR), има ясно отражение, въпреки че остава огромна несигурност относно въздействието на Covid-19. Ако не настъпи чудодейно възстановяване, публичните финанси отново ще се влошат структурно, както стана след финансовата криза преди 12 години. Финансовият министър Риши Сунак сега харчи свободно. Кога и как ще платим, се пита Мартин Уулф на страниците на Financial Times.
Предвид огромните несигурности OBR разглежда три различни сценария. БВП е спаднал с 23% между последното тримесечие на 2019 г. и второто тримесечие на тази година. При оптимистичния сценарий той ще се покачи бързо, за да оправдае мартенската прогноза до второто тримесечие на 2021 г. Но при основния и при песимистичния сценарии БВП все още ще е под прогнозните нива от март през първото тримесечие на 2025 г.
Фискалните последици от такъв шок са огромни. Нетните заеми в публичния сектор скачат от 2,6 на сто от БВП през миналата година до 19 на сто тази - далеч над мирновременния рекорд. Приблизително 40 на сто от това се обяснява с въздействието на срива в БВП върху приходите и разходите, а останалото - с преките мерки за подкрепа след Covid-19.
Централният сценарий прогнозира, че нетните заеми ще спаднат при настоящите политики до 7 на сто от БВП през 2021-22 г. и до 4,6 на сто през 2024-25. Но при негативния сценарий делът им през втория период все още ще е 6,8 на сто от БВП.
В основния сценарий се очаква нетният държавен дълг да скочи от 89 на сто от БВП през 2019-20 г. на 104 на сто тази година. Той ще бъде с 27 процентни пункта по-висок през 2024-25 г., отколкото прогнозата, направена през март. При неблагоприятния сценарий съотношението на нетния дълг към БВП ще бъде с 41 процентни пункта по-високо, отколкото в мартенската прогноза.
По историческите стандарти обаче задлъжнялостта на публичния сектор във Великобритания няма да бъде особено голяма. След втората световна война съотношението е 250 на сто от БВП. Освен това разходите за обслужване на дълга са много ниски. При условие, че този дълг се финансира чрез дългосрочни облигации, при днешните ниски лихви, той би трябвало да е напълно управляем, дори ако ставките се повишат до по-нормални нива.
Независимо от това, увеличението на задлъжнялостта добавя към вече силния натиск за повишаване на разходите и дълга в дългосрочен план. Очевидно е, че дългосрочните прогнози сами по себе си не струват. Последните 12 години ни научиха на това. Но те изясняват мисълта. В мартенската си прогноза OBR изчисли, че нетният дълг ще нарасне до близо 300 на сто от БВП при настоящата политика през следващия половин век. Сега службата очаква той да бъде с над 100 процентни пункта по-висок при централния й сценарий и с над 200 процентни пункта повече при негативния.
Нищо подобно няма да се случи, тъй като би било неустойчиво. Но въпросът е какво му пречи. Тук има благоприятни и неблагоприятни сценарии, със значими избори по пътя.
Най-благоприятният сценарий би бил обратното на случилото се след финансовата криза през 2008 г. Вместо огромен и траен спад на растежа на производителността и БВП, ще има увеличение. Необходимо условие за постигането на това е въздържането от преждевременно фискално и монетарно затягане, избягването на голям неблагоприятен шок от Brexit и насърчаването на инвестициите и иновациите в публичния и частния сектори. При най-неблагоприятния сценарий ще бъдат трайно потиснати нивото и темпът на растеж. В дългосрочен план повишаването на ръста на производителността очевидно е от съществено значение.
Големите решения вероятно ще бъдат фискални. От дълго време знаем от анализа на OBR, че ще са необходими по-високи данъци, за да бъдат публичните финанси устойчиви предвид натиска на застаряващото население. Кризата с Covid-19 просто прави отправната точка далеч по-лоша, както по отношение на дълга, така и на дефицита.
След време ще бъде необходимо поне да се приведе в баланс структурният първичен (преди лихвите) текущ (без публичните инвестиции) бюджет. Освен това ще има силен натиск за по-големи разходи, особено за здравеопазване, социални грижи и заплати на нископлатените държавни служители. Така е вероятно съотношението на разходите към БВП да нарасне структурно. Следователно данъците също трябва да се повишат.
Това е постижимо. Но то ще породи политическа борба. Според МВФ приходите на британското правителство са били 37 на сто от БВП. Това е доста под тези на Канада (40 на сто), Холандия (44 на сто) и Германия (46 на сто). С излизането на Великобритания от ЕС, тя може да се окаже принудена да се доближи до данъчните ставки на някои богати европейски страни. Това би било много иронично.
09:07 | 13.09.22 г.