След като Европейският парламент (ЕП) одобри новия списък на Европейската комисия (ЕК) за трети страни с висок риск за изпиране на пари, няколко високопоставени критици вече изразяват опасения, че това няма да направи много за предотвратяване на потоците от незаконни средства през европейските банки. Това важи особено за балтийските държави, чиято уязвимост към мрежите за пране на пари, базирани в съседна Русия, остава остър проблем за региона, пише онлайн изданието Emerging Europe.
Списъкът с високорискови страни включва предимно африкански, азиатски и карибски държави, които според Европейския съюз (ЕС) „представляват значителна заплаха за финансовата система на Съюза“. Само че според индекса за финансовата тайна тези страни представляват едва 7,4 на сто от тайните финансови трансакции в света.
През 2018 г. Комисията посочи общо 54 държави, които минаха през оценка на риска, но голяма част от тях напуснаха списъка поради това, което ЕС нарича „методологически причини“.
Критиците бързо успяха да заклеймят списъка като малко повече от геополитически жест. Бил Браудър - британски финансист и политически активист, роден в Америка и яростен критик на мръсната парична мрежа в Русия, чийто адвокат Сергей Магнитски почина в московския затвор през 2009 г., дискредитира списъка на ЕС като „смущение, което затъмнява по-голямата картина“.
Това мнение споделя и Крис Рагет от Европейския съвет за външни отношения, който посочва „готовността да наложи вето на включването на определени държави“ в това, което може да бъде обозначено като най-ниска обща знаменателна спирала.
Известни офшорни юрисдикции и данъчни убежища като Каймановите острови, Британските Вирджински острови и дори собствените по-непрозрачни територии на САЩ, като щата Делауер, забележимо липсват в списъка на ЕС. Забелязва се и зееща дупка, появила се заради изключването на Русия.
Списъкът на ЕС повече отразява политическото лобиране, отколкото осезаемите заплахи за финансовите институции на органа, посочва се в анализа. „Това е повече или по-малко копие на черния и сивия списък на Работната група за финансови действия (FATF), с всички изкривявания в тях“, обяснява Мишел Рикарди, старши изследовател в Transcrime, съвместния изследователски център за транснационална престъпност на Università Cattolica del Sacro Cuore в Милано. FATF беше критикувана от мнозина, че страда присъщата фокусирана върху запада субективност.
Рикарди обяснява, че „в списъка не са посочени държави, произвеждащи незаконни постъпления, а такива, които ги привличат“. „Това е причината някои страни-доставчици, като Русия, да не са обхванати. Проблемът със списъка на ЕС е свързан с неговата методология и критерии за оценка, които все още не са напълно ясни“, казва той.
Освен това много от страните, които са включени в сивия списък на FATF, понастоящем работят със специалната група за справяне с пропуските в техните системи. Според FATF държави като Ботсвана и Мавриций са постигнали „добър напредък в справянето с повечето недостатъци“ и позициите им в списъците са преоценени.
Понастоящем работната група не изисква по-задълбочена проверка за тези юрисдикции, за разлика от ЕС. Това несъответствие е още по-очевидно при Тринидад и Тобаго, които, според работната група, са постигнали толкова голям напредък, че мониторингът изцяло отпада за тази страна. Все пак тя остава в списъка на ЕС на държавите с висок риск.
„ЕС разглежда само законовите изменения, които страните правят на хартия. Липсата на официално съответствие обаче не е достатъчна, за да се класифицира една страна като привлекателна за мръсни постъпления. Има слабости, които биха възникнали само от анализ на емпирични доказателства“, посочва Мишел Рикарди.
20:32 | 13.09.22 г.