На Макрон му трябва икономическо чудо, за да запази президентския пост

Новият коронавирус COVID-19 нанесе потенциална смъртоносна атака на надеждите на френския президент Еманюел Макрон за преизбиране през 2022 г.

Центристкият лидер може и да триумфира на европейската сцена, като убеди Германия да приеме съвместни заеми за захранване на гигантски фонд за възстановяване на ЕС. У дома обаче той се сблъсква с неразбирането на тълпата в опитите да си върне доверието на обществото и да спаси икономиката, покосена от пандемията, пише в свой анализ онлайн изданието Politico.

Междувременно крайнодясната лидерка Марин льо Пен е готова да се възползва от вълната обществен гняв заради безработицата и срива на жизнения стандарт, ако Макрон се спъне някъде по пътя.

Осъзнавайки страховития мащаб на предизвикателството, френският президент предупреди в мрачно телевизионно интервю за Деня на Бастилията, че „пред нас са много трудни месеци“. Той обеща да направи всичко възможно, за да ограничи настъпващата вълна от съкращения и затваряне на бизнеси заради коронавируса и да възстанови икономиката като по-екологична, по-чиста и по-самостоятелна.

Той обаче бързо ще се окаже под натиск да избира между двете. Докато Франция се бори да се възстанови от най-дълбокия икономически шок след Втората световна война, войната между защитата на старите работни места и трансформирането на икономиката ще бъде ожесточена.

Въпреки мащабните правителствени разходи за мерки за преодоляване на незабавния шок от двумесечното затваряне в цялата страна, френската икономика е сред най-тежко засегнатите в Европа. Точно преди блокирането безработицата беше паднала до 7,8% - най-ниско ниво от финансовата криза през 2008 г., но над средното за ЕС. Президентът вероятно щеше да постигне целта си показателят да падне под 7 на сто до 2022 г.

Пандемията заличи целия този прогрес и най-лошото тепърва предстои, особено ако има втори пик на вируса през есента и зимата или ако се наложи връщането на строгите карантинни мерки. Това поддържа нервите на ръба и подкопава доверието на потребителите.

Европейската комисия прогнозира 10,6 процента спад на френската икономика тази година, само малко по-слаб от очаквания в Италия и Испания. Централната банка на Франция прогнозира 9% икономически спад. Дори и с голям отскок през следващата година, брутният вътрешен продукт е малко вероятно да се върне на нивото си отпреди кризата преди президентските избори през април 2022 г., а перспективата за масова безработица е все по-ясна.

Междувременно кризисните разходи трябва да повишат държавния дълг на Франция - вече на 100 процента от БВП преди пандемията - до над 120 процента. Макрон каза, че допълнителният COVID дълг ще се трупа в отделна сметка и ще бъде изплатен в много дълъг срок.

Въпреки че финансирането на дълга не е проблем за Франция, тежестта му и високите нива на публичните разходи преди кризата ограничават пространството на Макрон за маневриране. Какъвто и път да избере, той ще е резултат от труден икономически избор.

В речта си за Деня на Бастилията той заяви, че правителството ще отдели около 100 милиарда евро за национални планове за възстановяване, включително за саниране на обществени сгради за намаляване на въглеродните емисии, насърчаване на чистата водородна енергия, инвестиции в общественото здравеопазване, култура и образование. Това е в допълнение на около 460 милиарда евро, които вече са изплатени чрез допълнителни субсидии, освобождаване от някои данъци и такси и облекчения по заеми, за да се поддържа бизнесът над водата.