Все още е трудно да се приеме, че коронавирусът е изменил поведението по света, спрял или променил пътуванията, помрачил икономиката и предизвикал мутация в естеството на публичните пространства и човешкото взаимодействие.
Трудно е също да се приеме това, че живот в сянката на пандемията може да не е някаква кратка фаза в съвременната история, просто някакво сезонно неудобство, а по-скоро нещо, с което светът ще е принуден да живее с години, дори на фона на надеждите, че скоро ще бъде намерена ваксина, пише в. New York Times.
Хората изпадат в дезориентация, докато сватбите и дипломиранията се отлагат, закупуването на жилища замира, а хората, достигнали пенсионна възраст, търсят начин да запазят работата си.
Объркването около това как и кога децата ще могат спокойно да се върнат на училище, а възрастните - на работа, е разочароващо, защото внася сериозна доза хаос в живота на хората.
Идеята, че покритото с маска лице и поздравите с лакти може да се превърнат в символи на новото нормално, е шок за системата.
Хората се бунтуват срещу изолацията и срещу науката и общественото здраве. Те искат стария свят, този преди пандемията.
Вирусът не изпитва неудовлетвореност и не реагира на подобно чувство. Не е запознат с неволите на нашите деца или с работата ни, или с плановете ни за ваканция. Не е наясно с нашата политика.
Вирусът си е вирус, не притежава интелект, но е невероятно ефективен. Той ще преминава от човек на човек толкова дълго време, колкото е възможно. Политическият дебат относно носенето на маски е човешко опасение, което работи в полза на вируса.
И именно тези политики, по-специално тези, които са използвани от президента на САЩ Доналд Тръмп, позволяват на вируса да опустоши американската нация и да отнеме десетки хиляди животи.
Именно политизирането на вируса от Тръмп доведе до нов скок на случаите в САЩ, когато много други развити страни успяха да ограничат заразата на своя територия.
Именно заради Доналд Тръмп сега Америка е отчела 3,2 милиона случая на заразени и близо 135 000 смъртни случая.
Но, вместо да се концентрира върху болните, умиращите и мъртвите като истински жертви на неговата злоупотреба, Тръмп се представя за жертва на обстоятелствата.
„Тръмп често се впуска в монолог, поставяйки се в центъра на сътресенията на нацията. Президентът зае главната роля на непорочна жертва - на смъртоносната пандемия, на застоялата икономика, на дълбоките расови размирици, всичко това се случи с него, а не със страната", написа миналата седмица Washington Post.
Как трябва да разбираме идеята, че президентът отхвърля отговорността за възприетата политика спрямо вируса, която поставя на риск милиони американски животи?
Как се стигна до такъв етап, при който учените и експертите могат да бъдат игнорирани, губернаторите и кметовете да бъдат тормозени, докато американските граждани рискуват собственото си благополучие и благополучието на другите за политически цели?
Това е Америка в момента.
Ставаме свидетели на последователни сцени, на които се виждат работници с минимална заплата в конфликт с клиенти, които отказват да носят маски в магазините.
Част от въпроса е, че вирусът не само се политизира, а ефектите му също се рационализират: чернокожите и другите цветнокожи хора са по-силно изложени към пандемията. В някои от щатите, които сега отчитат най-голям скок в случаите на инфекции, има многобройно чернокожо население или латиноамериканци.
Болестта разделя хората и по възраст: старите хора са могат да пострадат много по-сериозно от COVID-19, отколкото по-младите. Флорида не само може да се похвали с много испанци, но на нейна територия живеят и голям брой пенсионери.
Ако болестта се разглежда като нещо, което непропорционално наранява другите, тогава някои по-млади, по-здрави бели хора могат да повярват че заплахата за самите тях е по-малка и ограниченията за тях трябва да бъдат по-меки.
САЩ се намират в ситуация, при която болестта е излязла или излиза извън контрол, до голяма степен заради самия президента и съществуват малко признаци, че скоро тя ще бъде овладяна.
Живеем във филм на ужасите, в който участва Доналд Тръмп.