Когато миналата седмица индийското правителство забрани 59 приложения от Китай след сблъсък на китайски и индийски военни на спорната граница между страните в Хималаите, при който загинаха 20 индийски войници, коментаторите нарекоха отговора на индийското правителство „комичен“ поради липсата на пропорционалност.
Причините, изтъкнати от Индия - „безопасност, суверенитет, отбрана и интегритет на Индия, както и защита на данните и неприкосновеността на хората от Индия“ – обаче не разкриват цялостното какво наистина се случва, пише в коментар за Nikkei Asia Review технологичният анализатор Джай Випра.
Ако разбираме забраната като преди всичко геополитическа и икономическа мярка срещу Китай, който се съревновава със САЩ в надпреварата за цифрово надмощие, тогава тя започва да придобива повече смисъл.
В такъв случай индийската забрана трябва да се разглежда в светлината на дигиталната студена война, в която светът се намира в момента.
САЩ безмилостно продължават да атакуват китайската телекомуникационна компания Huawei, като президентът Доналд Тръмп подписа заповед, с която ограничава американските компании да извършват бизнес с телекома, един от най-големите производители на смартфони, както и с други чуждестранни компании, представляващи "риск за националната сигурност" на САЩ.
Тръмп оказва натиск на своите съюзници, притискайки ги да отхвърлят Huawei от участие в техния преход към пето поколение (5G) мрежи, а също така стартира и разследване за национална сигурност срещу ByteDance, собственик на видео приложението TikTok.
Използването на оправданието за защита на „национална сигурност“ от някои страни при прилагането на ограничителни мерки, свързани с търговията, на фона на неясните правила на Световната търговска организация (СТО) е средство, което Индия използва срещу Китай. Американските и китайските тактики се превръщат в еталон за подражание и за други държави, които са принудени да вземат страна.
Вярно е, че има много начини за заобикаляне на тези забрани и приносът на индийските потребители към общите приходи на повечето подобни приложения е незначителен към момента. Но забраната все още прекъсва легалния достъп на приложенията до един от най-големите пазари в света и законно или не, вреди на техните икономически интереси. Този ход вероятно ще доведе до икономическо отмъщение и допълнителна ескалация на напрежението между двете страни.
Дигиталната студена война е факт, след като САЩ и Китай стартираха състезанието лидерство при технологиите на бъдещето, като 5G мрежите, изкуствения интелект и Интернет на нещата. Американските компании представляват 68% от пазарната капитализация на първите 70 световни дигитални платформи, а Китай едва 22%. Други държави изостават значително от тях и биват принудени да избират между един от двата лагера.
Индия вече обмисля да забрани Huawei и ZTE, друга китайска телекомуникационна компания, да участва в прехода към 5G мрежите. От друга страна, инвестицията на Facebook в индийския телеком Reliance Jio, премина без възражения от местните регулаторни органи.
С последния си ход Индия изглежда се е отказала изцяло от своя неутралитет и сигнализира, че избира страната на САЩ. Конфликтът на границата с Китай само даде допълнителен тласък на това решение.
Тъй като икономическите мерки, предприети по геополитически причини, се проявяват в дигиталната сфера, трябва да се потърси отчетност, когато правителствата забранят чуждестранните доставчици на цифрови услуги. Правителствата трябва да оценят икономическото въздействие на подобни забрани върху местния бизнес, потребителите и работниците преди да действат.
Държавните власти имат пълното право да предприемат икономически мерки срещу доставчиците на цифрови услуги в името на благополучието на собствените си граждани. Те имат право да насърчават развитието на местните и частни технологични предприятия, които могат да се конкурират с чуждестранния бизнес. Но тези мерки трябва да бъдат представени с истинските геополитически и икономически причини, които стоят зад тях, а не просто като действия, предприети за националната сигурност или защита от шпионаж - това само гарантира, че те никога няма да бъдат поставени под въпрос.
Индия трябваше да вземе под внимание един факт още преди да избере страната на САЩ – икономическата независимост спрямо Китай в момента е невъзможна. Глобалните вериги на доставка зависят до голяма степен от Китай и дори пандемията от коронавирус не успя да промени особено нещата, както първоначално се очакваше.
Освен това, свят със САЩ като единствен технологичен лидер, е силно избягван сценарий от всички независими нации. Интересите на Индия ще бъдат обслужвани най-ефективно, ако запази своя икономически и политически неутралитет.
23:14 | 13.09.22 г.