Германският канцлер Ангела Меркел вече се оглежда да предаде управленския скиптър на най-силната европейска икономика. След почти 15 години начело на Германия пандемията вероятно ще бъде последното голямо предизвикателство пред Меркел, което да подпечата нейния завет, пише Анна Сюрбри в коментар за New York Times.
Преди коронавирусът да удари, последният мандат на Меркел не вървеше добре. Въпреки че канцлерът донякъде се бе възстановила от спада на своята популярност и дори откритата омраза, с която се сблъска по време на миграционната криза през 2015 г. и 2016 г., нейната партия Християндемократическият съюз (ХДС) разбра, че вътрешнополитическата сцена се променя по време на изборите през 2017 г.
През октомври 2018 г., след смазващите поражения на регионалните избори, Ангела Меркел обяви, че няма да се кандидатира отново на парламентарните избори през 2021 г., отстъпвайки в същото време от ръководния пост на своята партия. Нейният коалиционен партньор, социалдемократите, също изпаднаха в безпорядък и удариха исторически слаби резултати по отношение на изборните урни.
В същото време Европейският съюз (ЕС) продължаваше да не успява да намери обща позиция по належащи въпроси като миграцията, докато Меркел сякаш отсъстваше от сцената.
Как се промениха нещата? Сега, в началото на юли, германският канцлер се радва на особено голяма популярност. Страната ѝ, която преживява пандемията с ниски нива на смъртност за разлика от други големи икономики и добре функционираща система на тестване и проследяване на заразата, успява да овладее разпространението на патогена - успех, който мнозина приписват именно на канцлера. В скорошна анкета 82 на сто от допитаните германци заявяват, че Меркел си върши работата „доста добре“. И ХДС отново може да се радва на силна подкрепа от страна на обществеността.
Пандемията съживи политика Меркел и затвърди репутацията ѝ на един от най-добрите лидери в страната. Как се случи това?
Когато коронавирусът се появи в Германия, нито канцлерът, нито федералното правителство бяха технически отговорни за това. Повечето от предприетите ограничителни мерки - затварянето на училищата или строгата социална дистанция – бяха въведени от властите на 16-те германски провинции. Но канцлерът веднага пое водеща роля, координирайки редовни обмени на информация между регионалните правителства, настоявайки за еднакви регулации в цялата страна.
Меркел осъзна рано сериозността на създалата се ситуация. Още в средата на януари тя получава информация, че новопоявилият се вирус в Китай може да се предава между хората, отчитайки възможните последици за света от това.
Когато броят на инфекциите започна да нараства в края на февруари в Германия, Меркел вече знае какво да прави, въвеждайки социалните ограничителни мерки.
Отделните провинции последваха нейния пример, постигайки впечатляващ синхрон при въвеждането на мерките, изразявайки в същото време своето уважение към канцлера и нейната способност да води страната в кризисни времена.
В предишни години Меркел успява да маневрира успешно по време на финансовия крах от 2008-2009 г., европейската дългова криза, руската инвазия в Украйна, миграционната криза, отприщена по време на сътресенията в Сирия, решението на Великобритания да стартира Brexit и агресивната външна политика на президента на САЩ Доналд Тръмп.
10:22 | 14.09.22 г.