Ще изведе ли Меркел ЕС на следващото ниво?

Трябва ли да „турим пепел“ на миналото в дискусията за управлението на еврозоната? Има ли значение, че Ангела Меркел заема по-различна позиция относно еврозоната днес, отколкото по време на кризата с държавния дълг? Моят отговор на тези два въпроса е съответно не и да. Не, определено не бива да забравяме нейната роля в миналата криза. И да, промяната в позицията й има значение, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.

Меркел носи своята отговорност за ситуацията, която постави еврозоната на ръба. Беше решение на нейното правителство през 2008 г., веднага след срива на Lehman Brothers, да откаже съвместните спасявания на европейски банки. На следващата година немското правителство прие конституционна промяна в посока балансиран бюджет, известна още като дългова спирачка. Този акт на едностранно фискално ограничаване беше последван от години на строги икономии в Германия и еврозоната. През този период еврозоната генерира неустойчиви дисбаланси - вътрешно и спрямо останалия свят.   

На съдбовната среща на лидерите на ЕС през юни 2012 г. Меркел отхвърли идеите за по-задълбочена политическа и икономическа интеграция. По-късно този неуспех подтикна Марио Драги, бившият президент на Европейската централна банка, да поеме в свои ръце бъдещето на еврото - необходимо решение, което обаче причини проблеми, не на последно място юридически спънки от Германия.

Джордж Сорос веднъж отбеляза, че Меркел прави само толкова за еврозоната, колкото е необходимо за нейното оцеляване. Мисля, че все още сме в такова положение. Френско-германският план за възстановяване от коронавируса беше изготвен с тази цел. От правна гледна точка той се основава на извънредни закони съгласно договорите на ЕС. Затова не трябва да се допуска прецедент: планът за възстановяване е възможен само защото е уникален.

Френско-германското предложение, и малко по-щедрата версия на Европейската комисия, са значими в смисъл, че се стремят да предотвратят катастрофални икономически пoследици. Но мотивацията зад фонда е същата като тази зад Европейския механизъм за стабилност, спасителният чадър, създаден през 2012 г. Все още куцукаме от криза в криза, въпреки че вземаме все повече лекарства.

Фондът за възстановяване със сигурност е добро лекарство срещу ефектите от пандемията. И ЕС би проявил нехайство, ако намали дозата. Но би било историческа грешка да се преувеличава значението му.

Първата точка от дневния ред на германското председателство на ЕС за Меркел ще бъде да се договори фондът за възстановяване - заедно с бюджета на ЕС за периода 2021-2027 г., в който той е вграден. Това може да се случи по време на следващата среща на високо равнище на ЕС на 17 юли. Споразумението ще е възможно след сложни компромиси. Холандия, Дания, Швеция и Австрия продължават да се противопоставят на грантовете. Задкулисната дипломация на Меркел е ефективна и аз съм предпазлив оптимист, че може да се постигне сделка - този месец или след лятната ваканция. Ако има сделка, тя с право би заслужила похвала.

Но би било небрежно и самодоволно да ограничим оценката си за Меркел и германското председателство до приемането на плана за възстановяване, който ще трябва да бъде последван от стратегически процес на реформа в управлението на еврозоната.

В действителност, ако не бяха блокажите, ЕС вече щеше да е започнал конференция за бъдещето на Европа - първа стъпка към промяна на договорите на ЕС, за да се гарантира, че еврозоната разполага с инструментите, от които се нуждае, за да се управлява ефективно. Ако Франция и Германия договорят съвместна позиция относно бъдещето на еврото, това наистина би било нещо голямо.

Усещането ми за дебата в Холандия е, че на хоризонта не се вижда мнозинство за такава промяна. Нито пък министър-председателят Марк Руте показва признаци за инвестиране на необходимия политически капитал, за да промени това.

Ситуацията в Германия е по-нюансирана, но в крайна сметка не се различава. Германците са за еднократен акт на солидарност, по-специално към Италия. Сърцераздирателните снимки от Бергамо през ранния период на пандемията оказаха влияние. Но след като средствата за възстановяване започнат да текат, се съмнявам, че някоя политическа партия, с изключение на Зелените, ще се яви на изборите в Германия през 2021 г. с обещание за повече Европа.

Меркел е ефективен политически актьор, но не е показвала често истинско лидерство в Европа. В един от редките случаи, когато отвори границите за сирийските бежанци, тя взе решението едностранно. Промяната в управлението на еврозоната изисква постоянни усилия и съгласие.

Меркел неколкократно заявява, че ще напусне политиката след изборите през 2021 г. Тласъкът за извеждането на ЕС и еврозоната на следващото ниво ще трябва да дойде от някой друг.