По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България
Министър-председателят Бойко Борисов обяви в неделя, че "колкото и гадна да е тази болест, няма да затворим юли и август". Това е поредното подобно негово изявление, с което се опитва да прехвърли отговорността върху отделните граждани, а не върху държавата. Според него 40% от тях не вярват в коронавируса, а всеки може да се пази сам и да си стои вкъщи по свое желание. Той сравни обстановката в момента с началото на март, когато беше обявено извънредното положение, и заяви, че "няма угодия" и хората преди са искали отваряне, докато сега питат за затваряне. В същото време успокои, че "слуша" и Мутафчийски, и Мангъров и се дават повече пари за здравни пътеки, "усилваме болниците", но гражданите искат да пътуват и това се вижда от трафика днес.
Мистерията за частния инвеститор в ПИБ се разплете почти в последния момент, само ден преди крайния срок 3 юли. Става дума за един от най-богатите чехи, Карел Комарек, с около 3,6 млрд. долара лично богатство според класациите на Forbes. В ПИБ той влиза чрез семейната си фондация Valea, регистрирана в Лихтенщайн. За финализирането на увеличението беше съобщено от самата Първа инвестиционна банка, според която парите вече са преведени и новите акции са заплатени, като така тя набира 195.424 млн. лв. От съобщението на ПИБ става ясно, че нито един от настоящите акционери не е участвал в увеличението и финално то е записано от само двама нови инвеститора. Държавната ББР ще плати над 136 млн. лв. и ще придобие 18.35%, а фондацията на Комарек - 7.87%. Неизползвани ще останат 2.5 млн. права, които бяха купени от ББР.
Съотношението не е случайно - по този начин ББР придобива 69.98% от новите акции, а частният инвеститор малко над 30%. Това е с цел да се обоснове пред Европейската комисия, че сделката е пазарна и да може да се счита, че няма оказана държавна помощ.
Въпреки кризата през първите шест месеца на годината бюджетът продължава да е на излишък от 1.6 млрд. лв. Плюсът е двойно по-нисък в сравнение със същия период на 2019 г., но подобно на предходни години причината държавните финанси да са на текущ излишък са по-малко от предвидените разходи. Приходите обаче също са надолу, като основният спад е при данъчните постъпления. Това показват данните на Министерството на финансите за изпълнението на бюджета към юни.
Печалбата на банковата система в края на май е 476 млн. лв., или с 37,5% по-малко от реализираната за същия период на 2019 г., показва банковата статистика, като спадът вероятно се дължи на извънредната ситуация заради коронавируса при по-слаба икономическа активност. Към 31 май активите на банките достигат 114,9 млрд. лв.
Собственият капитал в баланса на банковата система намалява през месеца със 141 млн. лв. (1%) и възлиза на 14,6 млрд. лв.
Административният съд в София отмени отнемането на лиценза на „Еврофутбол“. Това става ясно от решението на магистратите, което бизнесменът с 18 обвинения Васил Божков публикува в профила си във фейсбук.
„Хунтата съсипа българска компания на четвърт век. Хиляди служители и партньори на „Еврофутбол“ останаха без работа и доходи“, написа хазартният бос, който от месеци се укрива в Дубай.
Припомняме, че през март Държавна комисия по хазарта (ДКХ) отне временно за 3 месеца издадените лицензи на „Еврофутбол" ООД. Това бе поредна фирма за залози, свързана с Васил Божков, която остана без лиценз.
Кабинетът одобри схема 80/20 и подпомагане за наемане на безработни в туризма. Компаниите от сектора ще могат да разчитат и на субсидия в размер на 290 лв. за наемане на безработни. Освен насочената подкрепа към този сектор обхватът на мярката 60/40 пък ще се разшири и ще обхваща още зъболекари, балнеология, частни ясли, образователни школи и центрове. В дизайна на мярката се прави и още една промяна - няма да се изисква запазване на работните места за сезонните служители от 1 юни, както и липса на задължения към бюджета за данъци и осигуровки за 2020 г., но с условието, че те трябва да бъдат декларирани.
Бизнес средата в България леко се подобрява през юни. От минусови стойности през април и май показателят на бизнес климата се повишава до 5.5 пункта. Причината е, че текущото състояние на фирмите в промишлеността, строителството и търговията на дребно започва да се подобрява. Анкетираните от НСИ мениджъри залагат и на по-голяма активност през следващите месеци.
ЕС и еврозоната
Германия пое ротационното председателство на ЕС от 1 юли. През следващите шест месеца Берлин ще приоритизира теми като коронавируса и предизвиканата от него криза, бюджета за следващите 7 години и преговорите за връзките с Обединеното кралство след Brexit. Канцлерът Ангела Меркел заяви, че ще насочи усилия към постигането на споразумение за фонда за възстановяване след пандемията на стойност 750 млрд. евро, който да бъде разпределян сред страните членки под формата на грантове вместо на заеми.
Бундестагът прие втория допълнителен бюджет на федералното правителство. Новият дълг, планиран за 2020 г., се увеличава до 217,8 милиарда евро, като се очаква съотношението на държавния дълг да нарасне от сегашните 60 на около 75% от БВП. Допълнителните пари са предназначени предимно за финансиране на мерки от пакета за стимулиране. Федералният министър на финансите Олаф Шолц (SPD) планира страната да изплаща новите заеми за период от 20 години от 2023 г.
Преди това Бундестагът и Бундесратът бяха приели втория Закон за данъчната помощ в рамките на коронакризата. Преди всичко той включва временно намаление на ДДС от 19 на 16% (намалена ставка: от 7% на 5%) и бонусно плащане за семейства от 300 евро на дете.
Германската държава планира да издаде „зелени федерални облигации“ за първи път през септември. Това съобщиха от Федералната финансова агенция. Средствата, събрани по този начин, ще бъдат използвани за финансиране на мерки за опазване на околната среда и климата. Очаква се обем на емисиите от 8 до 12 милиарда евро за 2020 г. Облигациите ще имат срок от десет години.
Броят на безработните в Германия отново нараства. 2,583 милиона души са останали без работа през юни, с 40 000 повече в сравнение с май и със 637 000 повече в сравнение със същия месец на миналата година. Коефициентът на безработица нараства с 0.1 процентни пункта до 6.2%. Общо компаниите сега са регистрирали възможност за работа на съкратено работно време за повече от 12 милиона души. В допълнение към 11,8 милиона през март, април и май, през юни бяха добавени още 342 000 души.
Администраторът на неплатежоспособния платежен оператор Wirecard Михаел Джафе смята, че компанията ще се продаде на отделни части. Някои потенциални купувачи вече са обявили интерес, сред тях е и Deutsche Bank.
Френското правителство на министър-председателя Едуар Филип подаде оставка. Президентът Еманюел Макрон назначи Жан Кастекс за наследник на Филип. Кастекс по-рано координира мерките за ограничаване на коронавируса във Франция. Според Макрон приоритетите на новото правителство трябва да бъдат засилване на икономиката, реформи на социалната държава и политиката в областта на климата. Президентът е под значителен натиск, след като центристкият му лагер претърпя значителни загуби на местните избори.
Премиерът на Великобритания Борис Джонсън представи инвестиционната си програма за справяне с кризата. Съответно, пет милиарда паунда (приблизително 5,5 милиарда евро) ще бъдат изразходвани за изграждането и обновяването на болници, пътища и училища в краткосрочен план. Общо допълнителни 12 милиарда британски лири (приблизително 13,1 милиарда евро) са отделени за създаването на допълнителни жилища на достъпни цени през следващите осем години.
Броят на безработните в еврозоната нарасна с 159 000 до 12,146 милиона през май. Коефициентът на безработица нараства от 7,3 на 7,4%.
Съединени щати Американската икономика създаде общо 4,8 милиона нови работни места (без тези в селското стопанство) през юни. Коефициентът на безработица спадна до 11,1% (май: 13,3%).
Азия
Китай прие спорния закон за сигурността в Хонконг, който криминализира отцепването, подривната дейност, тероризма и сговора с чужди сили и предвижда присъди от три години до доживот. Според правозащитници това дава нови правомощия на Пекин за ограничаване на свободите в града, който има по-различен статут от континентален Китай.
Световната икономика Еврокомисарят по търговията Фил Хоган не възнамерява да стане новият ръководител на Световната търговска организация СТО. Хоган официално оправда това официално със задачите, които той трябва да предаде на друг след сегашната си роля. Очевидно обаче ирландецът е получил твърде малко подкрепа от другите страни от ЕС. Заявленията за кандидатура за главната позиция в СТО все още са отворени до сряда. Поради противопоставяне на САЩ обаче се очаква постът да бъде зает едва след президентските избори в САЩ през ноември.
P { margin-bottom: 0.08in }
P { margin-bottom: 0.08in }
P { margin-bottom: 0.08in }
P { margin-bottom: 0.08in } A:link { so-language: zxx }
01:41 | 03.09.22 г.