Шестмесечните ротационни председателства на ЕС вече не формират неговите политики, както преди. Но Германия, която застъпи от 1 юли, е различна по отношение на своята икономическа и политическа тежест. По понятни исторически причини тя внимава да използва силата си предпазливо, макар и да извлече всички търговски предимства, които можа от единния пазар. Отгоре на тази неохотна хегемония Германия през последните години е разочароващо колеблива. Отчасти виновни за това са исканията за консенсусно управление. Но факт е, че в заника на политическата кариера на Ангела Меркел тя в много области се превърна във фактор на бездействието, пише Financial Times в редакционен коментар.
Коронавирусът промени това, като показа силните страни на държавата и засили отново канцлерството на Меркел. След като пострада по-малко като смъртност и икономически щети спрямо своите съседи, Германия осъзна отговорността си да прояви солидарност.
Председателството на Берлин вероятно ще се определи от успеха или неуспеха на две преговорни теми: споразумението с Великобритания след Brexit и предложения фонд за възстановяване в размер на 750 млрд. евро при нов седемгодишен бюджет на ЕС. В първата област Берлин едва ли ще играе ролята, за която поддръжниците на Brexit все още мечтаят, като притисне партньорите си да приемат сделка, която е благоприятна за Великобритания. Но във втората област участието на Берлин в сключването на бързо споразумение ще бъде от решаващо значение.
Не е преувеличено да се каже, че фондът е от решаващо значение за стабилността на Европа. Като отпуска фискална помощ в подкрепа на възстановяването, той отнема от напрежението върху претоварената монетарна политика на Европейската централна банка. Това ще помогне за намаляване на икономическата болка в държавите членки, които имат по-малко фискално пространство да правят това сами. То ще помогне и да се предотврати дългосрочното икономическо разминаване между проспериращия север на ЕС и юга, който беше силно засегнат от пандемията и сътресенията във важната туристическа индустрия, които в крайна сметка биха могли да направят еврозоната нежизнеспособна. Ще се разпали духът на солидарност, който е кръвоносната система на ЕС.
Като си партнира с френския президент Еманюел Макрон, за да подкрепи новаторската идея за фонд, който емитира дълг на ЕС и предоставя безвъзмездно набраните средства, Меркел демонстрира, че разбира какво е заложено на карта. Нейната работа сега е да спечели скептичните правителства, които рискуват да блокират споразумението въпреки опасностите от това за Европа.
Все още има въпроси, които трябва да бъдат решени, включително как ще се изплати набраният дълг и по какви критерии членовете на ЕС ще получат субсидии. Един от споровете касае условията към грантовете. Северните страни искат да се гарантира, че парите се използват разумно, или за належащи здравни нужди, или за повишаване на дългосрочната производителност, създаване на работни места и нисковъглеродни технологии. Потенциалните получатели с право казват, че парите трябва да се предоставят и изразходват бързо. Те също така се плашат при спомена за опеката, наложена от "тройката" от европейски чиновници и такива от МВФ по време на кризата в еврозоната.
Би трябвало да е възможно да се намери компромис, при който правителствата са задължени да реформират и инвестират, за да стимулират дългосрочния устойчив растеж без натрапчив надзор. Голямата разлика сега е, че става въпрос за харчене на пари, а не за спестяване чрез строгите икономии, които направиха толкова много за подкопаване авторитетета на ЕС в засегнаите от кризата страни.
Би било повече от добре дошло, ако Меркел разшири ангажимента си към други области, в които Германия възпрепятства напредъка, като например банковия съюз. Импулсът от Берлин би позволил на ЕС съгласувана стратегия към все по-войнствения Китай. Една трансатлантическа търговска война също ще отнеме от вниманието на Германия. Но осъщестяването на фонда за възстановяване на ЕС ще бъде мярката за успех за председателството на Германия - както и подобаващо наследство на нейния канцлер.