В средата си, 2020 г. се оказва една от най-мрачните години в мирновременната история на САЩ. Но тя също потвърди без всякакво съмнение първостепенното глобално значение на нацията. Не подлагайте на съмнение способностите ми за логично мислене. Тези противоположни твърдения са съвместими, пише Джейнън Гънеш за Financial Times.
Първото идва от простия поглед към фактите. На САЩ се падат една четвърт от регистрираните смъртни случаи в света от Covid-19. На американците е позорно забранено да влизат в ЕС и други съюзнически територии. Безработицата е най-високата, откакто населението помни. Убийството на Джордж Флойд разкри расовите неравенства и подчерта още веднъж високия процент на убийства, който отличава Америка сред богатите страни.
Макар Голямата депресия да бе по-мъчителна, тогава нямаше пандемия, а и от 1933 г. хората имаха за лидер Франклин Рузвелт, а не недолюбвания губещ Доналд Тръмп. В този смисъл, на фона на предстоящите през ноември президентски избори, годината спокойно може да се окаже още по-лоша.
Тези травми се усилват от наблюдението под лупа от страна на останалия свят. И така стигаме до второто твърдение. САЩ е единствената държава днес, чиито вътрешни проблеми могат да предизвикат огромни протести на други континенти. При цялата си тежест Китай не извежда младите европейци на улицата в подкрепа на уйгурите или каузата на демокрацията в Хонконг. Поне не в такива размери. И макар САЩ да отговориха неумело на пандемията от коронавирус, други страни с мрачна статистика (а именно Великобритания) не бяха обект на подобно чуждо внимание.
Подобна изложеност беше цената, която Америка навремето плати за огромното си превъзходство в икономически мащаб и като военен потенциал. Това беше данък над лидерството върху света и, като такъв, напълно допустим. С възхода на Китай по отношение на брутния вътрешен продукт и въоръжението обаче дори това утешение вече не важи.
Следователно САЩ се оказват в най-лошата от всички възможни ситуации. Тяхната външна сила и вътрешен интегритет очевидно са в упадък. Менталното им влияние върху останалото човечество обаче не е. Резултатът е следене под лупа, което никой народ, дори и другите суперсили, не изпитват - или дори не биха издържали. Колкото по-строг е контролът, толкова по-многобройни са разкритите недостатъци и по-компрометирана е способността на Америка да се радва на глобално уважение. Целият процес представлява порочен кръг. Това, което е благодат за кореспондент във Вашингтон - всеки, навсякъде има мнение за САЩ - може да бъде проклятие за самите американци.
С развитието на съперничеството с Китай очевидните предимства на азиатската държава пред САЩ са четири пъти по-голямото население и способността на еднопартийната система да планира дългосрочно. По-малко обсъжданото предимство е засега по-ниското ниво на обсебеност на света от Китай, в сравнение със САЩ. Това по-често се определя като недостатък: липса на мека сила, на културен магнетизъм, в сравнение със земята на Netflix и завладяващите поп звезди. Но последицата е по-голяма свобода заради по-малкото външно внимание.
Счита се, че през последните десетилетия Китай постигна сдържан възход. САЩ са осъдени на точно обратното: да западат пред лицето на всички, като актьор, който вече не получава главната роля, но остава преследван от папараци. Американските престъпления и грешки все още са раздухвани както на никой друг народ.
Естествено беше Америка да държи света обсебен от нея, когато този свят беше еднополюсен. Това, че продължава да го прави през 2020 г., се нуждае от обяснение. Една от причините е отвореността на страната към медийно отразяване. Друга, подсилваща първата, е английският език: по-лесно е за средния европеец (или австралиец или нигериец) да следи обществения живот на САЩ, отколкото китайския. Трета причина обаче е самоизградената представа за Америка като флагман на цивилизацията. Заради претенцията си, че е маяк на надеждата за света, циниците търсят в нея недъзи и знаци за упадък, макар и да го правят безвкусно и лицемерно. Тръмп, примитивен националист, гледа да избягва разговорите за САЩ като морален експеримент от името на човечеството. Неговите наследници трябва да запазят това, ако не друга характеристика на неговото президентство.
Наскоро британското правителство кръсти някои свои политики по името на Новия курс на Рузвелт, вече почти 90-годишна програма със спорна ефективност, предприета при различни обстоятелства на различен континент. Начинът, по който САЩ продължават да служат като ориентир, е впечатляващ. Това е закърнял белег от времето, в което бяха наистина неоспорима сила. Но това идва с цената на болезнена изложеност. Светът излиза от хегемония на САЩ, но продължава да следи американското представление.
22:02 | 12.09.22 г.