Марин льо Пен се опита да се държи смело след обявяването на резултатите от закъснелия втори тур на френските общински избори. Тя ги определи като „наистина голяма победа“ и подчерта успеха на бившия си партньор Луи Алио в южния град Перпинян – най-големият завоюван от крайната десница от 1995 г. насам.
Успехът на крайната десница е „не само символичен триумф, но и истински пробив", който ще осигури трамплин за успех на регионалните избори през следващата година, смята Льо Пен, цитирана от онлайн изданието Politico.eu.
Докато обаче президентът Еманюел Макрон е явен губещ от вота, след като партията му понесе удар от Зелените в няколко ключови града, Марин льо Пен не изглежда много по-добре позиционирана, посочва изданието. Спечелването на Перпинян наистина е превратно за Алио и крайната десница, но е победа с горчив привкус.
Алио, романтичен партньор на льо Пен до миналата година, избра да не се кандидатира от името на партията и. Името и символът на партията не бяха изписани на плакатите му. Той беше кандидат на по-широк, твърд десен съюз и държа льо Пен на разстояние от кампанията си. Вместо с нея, той се появи публично с Робер Менар - успешният, независим крайнодесен кмет на близкия град Безие и редовен критик на Марин льо Пен.
Тактиката на Алио се основаваше на тези на Менар, а не на бившата му половинка. Той заложи на местните проблеми, а не на висцералното отхвърляне на Макрон или страха от „политическия ислям“.
Льо Пен не може да празнува и заради участието на партията й в по-широката коалиция в Перпинян. Партията, която се смята за основна опозиция на „спъващия се“ и „непопулярен“ президент, се надяваше да спечели лидерско място на европейските избори през май 2019 г. и да набере популярност на фона на антимакронските протести на „Жълтите жилетки“. Политическата сила обаче се сблъска с финансови проблеми, причинени отчасти от оттеглянето на руски заем. Това означаваше, че ръководството трябваше да се фокусира върху по-малко населени места в сравнение с предишните местни избори – 262 сега спрямо 369 през 2014 г.
На предишните местни избори партията спечели 1438 места в общинските съвети на 463 града, а на тези – 840 места в 258 града. В кметската надпревара партията на Льо Пен превзе три града и загуби два. Освен това тя не успя да запази своето много ценено място в Марсилия.
Тези резултати са дълбоко разочароващи за Марин льо Пен, която пак дава заявка да се бори за президентския пост. От партията заявяват публично, че не бива да се дава голяма тежест на такива „хаотични" избори с избирателна активност от само 41 процента и втори тур, забавен с повече от три месеца заради пандемията. Политическата сила на Льо Пен гледа ревниво към големите успехи на Зелените, партия само с четирима национални чиновници на пълен работен ден. Представители на партията пък анонимно се оплакват пред френските медии за лошото представяне и катастрофалния опит на лидерката да се покаже по време на блокадата заради епидемията от коронавируса и 80-та годишнина от битката при Монкорне. Тя беше освиркана в Бретан, откъдето Дьо Гол е избягал във Великобритания през 1940 г.
Вътрешнопартийните и критици казват, че тя не постига нищо особено на фона на непопулярността на Макрон и коронавирусната криза, които означават, че би трябвало рейтингът й да е висок. Неотдавнашна анкета, която разглеждаше шансовете й за президентските избори през 2022 г., подсказва, че тя ще стигне до втория тур още веднъж, но ще загуби пак от Макрон, дори с повече, отколкото при предишния президентски вот.
Все пак е рано да отписваме Марин льо Пен. Да бъде оспорено ръководството й на крайната десница преди президентските избори през 2022 г. е почти немислимо. Политическата й сила има значителни позиции във време, когато френската политика се разпада. Зелените може и да са сила в някои големи градове, но опитът показва, че те ще трябва да водят тежка битка, за да се затвърдят и на национално ниво.
Лошото представяне на Льо Пен и успехът на бившия й партньор обаче показват, че крайната десница не е имунизирана срещу разпада на френската политика. Нейната партия и партията на Макрон споделят подобни силни и слаби страни. И двете са национални движения със силни национални лидери, които не успяха да пуснат корени в местната политика. И двамата е малко вероятно да бъдат отстранени от вътрешен преврат, но и двамата са уязвими на предизвикателства извън своята партия.
За Марин льо Пен потенциална съперничка е племенницата й Марион Марешал, както и кметът на Безие Робер Менар. Към тях се добавя и Луи Алио в Перпинян.