Ще се балансират ли предлагането и търсенето на сигурни активи?

Една от дългосрочните последици от финансовата криза през 2008 г. беше липсата на сигурни активи, които можеха да се използват от институциите, за да съхраняват богатството си, да отговарят на регулаторните изисквания и да предоставят обезпечение за заемане на допълнителни средства, пише за Financial Times Гавин Дейвис, председател на Fulcrum Asset Management.

Този проблем бе определен като важна причина за ниските капиталови инвестиции и бавния темп на растеж в световната икономика през изминалото десетилетие. Той беше и основна причина за кризата с европейския държавен дълг, която достигна своя връх през 2012 г.

Но положителното от шока на Covid-19 е, че регулаторният отговор всъщност може да облекчи недостига на безопасни активи, според нови изследвания на икономисти от Fulcrum. Това е така, защото кризата ще остави наследство от много по-голям държавен дълг в най-развитите икономики, включително САЩ, който е основният световен източник на тези активи.

Сигурният актив обикновено се определя като финансов инструмент, който е малко вероятно да претърпи дефолт дори в най-тежките моменти на икономическия цикъл. Следователно той е надежден източник на ликвидност, когато по-рисковите активи изведнъж изгубят стойност. Този актив често е изправен пред инфлационен и лихвен риск, но обикновено не и пред риск от деофлт.

Преди 2008 г. предлагането на висококачествени държавни облигации в развитите икономики беше ограничено, тъй като бюджетните дефицити намаляваха. За да задоволи търсенето, частният сектор създаде траншове от ипотечни и други кредитни продукти с топ рейтинг AAA. Тези продукти обаче се оказаха всичко друго, но не и безопасни, като предизвикаха бягство към държавните облигации, особено ДЦК на САЩ и Германия, които се считаха за имунизирани срещу дефолт. Новите разпоредби, изискващи от банките да увеличат своя капитал и ликвидните си буфери, по-късно затвърдиха този ефект.

Защо това създаде сериозен проблем? На теория, тъй като цената на държавните облигации се определя на свободен пазар, се очаква недостигът в предлагането да бъде елиминиран чрез по-високи цени на облигациите и следователно по-ниска доходност. Това наистина се случи и след 2015 г. американската валута също поскъпна, задушавайки излишното търсене на доларови активи.

Проблемът за световната икономика възникна, когато доходността на облигациите в много икономики се приближи до нулата, което направи почти невъзможно постигането на по-нататъшен спад в доходността, необходим за обуздаване търсенето на сигурни активи.