Руският президент Владимир Путин предлага да му се даде възможност за още 15 години на поста. Би могъл да прекара това време, като продължава да размахва юмруци на Запада. Като алтернатива той може да се отърси от наслояванията на Студената война и да започне да разпознава предизвикателството пред руската сила, отправено от неговия приятел и съюзник Китай, пише Филип Стивънс за Financial Times.
Досега външната политика на Путин беше по-скоро тактическа, отколкото стратегическа. Целта му беше да поддържа имидж. Президентът на Русия оглавява нация в упадък, която обаче не желае да отстъпи мястото си на върха на международните дела. В това няма нищо необичайно. В миналото британските премиери се придържаха към идеята, че са част от "Голямата тройка", дори когато империята им се разпадаше. В някакъв момент обаче претенцията става неустойчива.
Путин изгради репутацията си у дома върху обещанието да възстанови руския престиж в чужбина. Преди всичко той копнееше Русия да бъде призната като равна на САЩ по ранг. Нищо не го рани толкова много, колкото подхвърлената забележка от бившия президент на САЩ Барак Обама, че Русия е изпаднала до ролята на "регионална сила". Отговорът на Кремъл бе да жертва стратегически интереси за сметка на имиджа. Неизказаната цена е приемането на ролята на по-малък партньор на Пекин.
Кремъл игнорира пандемията от Covid-19, за да проведе отложеното честване на 75-годишнината от победата на Съветския съюз над нацистите през 1945 г. Военният парад по улиците на Москва е последван от гласуване на конституционни промени, които биха позволили на Путин да остане в Кремъл до 2036 г. Резултатът от референдума, както всички руски избори, е предрешен.
Очакваната победа на Путин обаче няма да изясни бъдещата траектория на нацията. Руският лидер прекара първите си две десетилетия на власт в шумна борба срещу Запада. Неговият мироглед е оформен от Студената война и унижението на Съветския съюз от Запада. В рамките на това мислене, воденият от САЩ натовски съюз остава врагът, като целта на Кремъл е да си възвърне уважението на Вашингтон, на което се радваше преди падането на Берлинската стена. През цялото това време икономическите и стратегическите реалности се движат в обратна посока.
Пандемията от Covid-19 удари тежко Русия, както направи и глобалният икономически спад. Понижението на цената на петрола лиши режима от икономическа гъвкавост и от средства за финансиране на външния му авантюризъм. Реваншизмът на Путин в Украйна и неговите опортюнистични намеси в Сирия и Либия започнаха да изглеждат непостижими.
08:38 | 14.09.22 г.