На Европейския съюз (ЕС) – и най-вече на пестеливия му германски касиер, му беше необходима цяла коронавирусна криза, за да проумее, че най-накрая е време да се харчи, харчи, харчи, пише онлайн изданието Politico.
Тектонските плочи на Континента се изместиха не веднъж, а два пъти, тъй като дългосрочният бюджет на ЕС беше последно договорен преди седем години. И двата пъти трусът беше в ущърб на самоназначените от Съюза пазители на фискалната дисциплина и пристрастност.
Първо дойде Brexit. Излизането на Обединеното кралство от ЕС не само остави огромна дупка в бъдещите приходи на ЕС, но и отне на блока най-мощния му член по отношение на свободната търговия, неограничената конкуренция и - изключително важно - ограничените разходи в ЕС.
Вторият трус дойде, когато Германия, най-големият нетен платец в хазната на ЕС, рязко смени плочата миналия месец. По време на дълговата криза в еврозоната 2010-2015 г. Берлин ръководеше лагера на северните страни-кредитори, противопоставящи се на всяко увеличение на дълга. Днес, заедно с Франция, Германия се превърна в най-големия радетел на колективното заемане, като хвърли решителната си тежест зад масивен фонд за възстановяване, за да помогне на страните в коронавирусната криза.
Германия е и тази, която подкрепя значително увеличаване на бюджета на ЕС за следващия програмен период.
Това е лоша новина за пестеливите северни страни, в които влизат Нидерландия, Швеция, Дания и Австрия. Те изглеждат все по-изолирани в битката си за поддържане на общия бюджет възможно най-малък и обвързване на безвъзмездните пари за южните държави със стриктни условия. Тези апостоли на строгите икономии се почувстваха в засада от предложението на Париж и Берлин, което беше прегърнато от Европейската комисия (ЕК).
Предложението на масата сега включва безвъзмездни средства в размер на 500 милиарда евро и допълнителни 250 милиарда евро заеми, които ще бъдат предоставени предимно на най-засегнатите страни.
Четирите държави имат обща традиция в националния парламентарен контрол върху публичните разходи и събирането на данъци. Това е една от причините те също да се съпротивляват на предложението за създаване на нови данъци за целия ЕС за финансиране на погасяване на дълга, възникнал за създаване на фонда за възстановяване.
Широкото възприемане, че тези четири страни са заслепени, засилва вътрешната позиция на тези правителства и ги кара да говорят по-войнствено, за да покажат на избирателите, че се борят за националните интереси преди да приемат неизбежните компромиси, които ще са необходими за сключване на сделка за бюджета на ЕС за 2021-2027 г.
Официални лица се оплакват обаче, че четирите страни тровят атмосферата с безчувствена критика към южните партньори, които бяха изтласкани до ръба от коронавируса.