Корпоративната култура на Япония е заседнала на лошо място. Но пандемията от коронавирус може да й даде необходимия тласък, за да излезе от капана, пише Ноа Смит за Bloomberg.
От 60-те до 80-те години на миналия век страната разви корпоративна система, която работеше добре. Мениджърите, а не акционерите, контролираха компаниите, позволявайки дългосрочно планиране и инвестиции, поддържайки висока заетост и насърчавайки икономическото равенство. Работниците бяха наемани с презумпцията, че ще останат в компанията през цялата си кариера, което даваше стимул на работодателя им да харчи много ресурси за тяхното обучение. И всички работеха много часове.
От 90-те години насам тази система е под напрежение. Могъщите възрастни висши мениджъри, изкачили йерархията, често нямат охота или са неспособни да променят бизнес моделите или организационните структури в отговор на промените в технологиите, потребителското търсене и търговията. Дългите работни часове изтощават работниците и затрудняват грижата им за децата. Мениджърите, свикнали да се фокусират върху това колко часа служителите стоят зад бюрата си, често не са в състояние или не желаят да проучат колко работа всъщност се свършва. Пожизнената заетост се превръщаше в капан. Работниците не можеха да сменят работодателите, намалявайки потока от знания и опит между компаниите и задушавайки мобилността за амбициозните млади хора. А котерийната мъжка задруга на работното място издигна огромна бариера пред равенството между половете.
Японското правителство е наясно с проблема и го атакува по различни начини - обезкуражавайки дългите работни часове, принуждавайки компаниите да преминат към бизнес модел, поставящ акционерите на преден план, и насърчавайки равенството между половете. Но въпреки че бе постигнат известен напредък по отношение на корпоративното управление и наемането на жени, вкоренената култура на продължителни, непродуктивни работни часове и управленски модели, фокусирани върху максимизиране на вложените ресурси, а не на постигнатите резултатите, се оказа много трудна за разбиване. Лесно е да кажете на хората да се прибират по-рано вкъщи, но това не учи автоматично мениджърите как да оценяват производителността.
Но коронавирусният шок може да осигури на корпоративната Япония точно решението, от което се нуждае. Страната не беше засегната много силно от вируса поради все още неясни причини. Но Япония предприе някои мерки за социално дистанциране през април и началото на май, като една от тях беше да насърчи компаниите да позволят на служителите да работят от дома си през част от работното време.
Много фирми не се нуждаеха от допълнително побутване. Например Dentsu, рекламна компания, известна с това, че през 2017 г. остави служител да умре от претоварване, позволи на 5000 свои работници да се трудя от дома си, след като един от тях се зарази. Поръчките на японските компании, които произвеждат лаптопи и други средства за отдалечена работа, се увеличиха, а бизнесът на производителите на телекомуникационен софтуер се оживи.
10:53 | 14.09.22 г.