Преди срещата на върха на ЕС в петък очакванията са понижени. Ръководителите на правителствата ще преговарят за създаване на фонд за възстановяване на ЕС в размер на 500 милиарда евро, който трябва да накара европейската икономика да влезе отново в час. Канцлерът на Германия Ангела Меркел все още не очаква решение, тъй като някои държави от ЕС са против предложенията на ЕС, Германия и Франция.
Въпреки че фондът от 500 милиарда евро е противоречив, европейски икономисти настояват за много по-напреднали стъпки. Дюселдорфският институт за макроикономика, Австрийският икономически институт WIIW и френският институт OFCE призовават в съвместен анализ Европа да отдели общо два трилиона евро за европейска инвестиционна програма, за да се справи с причинената от коронавируса криза.
Те настояват инвестиционната програма да работи общо десет години. 500 милиарда евро са заделени за проекти в държави членки на ЕС - особено за тези, които бяха силно засегнати от коронавирусната криза. Останалите 1,5 трилиона евро трябва да влязат в европейски проекти.
„Досега дебатът се въртеше около това как се финансират средствата", се казва в проучването. „Но се говореше малко за това кои в проекти ЕС трябва да вложи парите“.
Икономистите искат да променят това. Две техни предложения по-специално предизвикват силни вълнения: да се създаде „Европейски път на коприната“, базиран на китайския модел, и за европейски експресни влакови маршрути.
Ultra-Rapid-Train
Така например икономистите призовават за създаване на "ултрабърз влак", който ще свързва големи европейски градове със средна скорост на движение от 250 до 350 километра в час. Един маршрут трябва да минава през Лисабон, Париж, Берлин, Копенхаген до Хелзинки. Пътуването между Париж и Берлин ще трае два пъти по-малко до около четири часа с експресния влак, пишат икономистите.
Общо се предлага да има четири такива европейски експресни влакови маршрута. Благодарение на географското си разположение в сърцето на Европа Германия би спечелила особено много от създаването на такава мрежа. Възможно е дори бързо пътуване с влак до най-отдалечения край на Европа, например до Южна Италия или Прибалтика.
Едната от линиите е от Берлин до Никозия, с фериботна морска връзка между Пирея и Пафос и линия между Виена и София.
В България линията би била дълга 853 километра, а изграждането ѝ би струвало над 35 млрд. евро (59% от БВП на страната).
Преминаването от пътувания със самолет към такива с влак би намалило емисиите на въглероден диоксид с четири до пет процентни пункта, сочи анализът. Тъй като същевременно в влаковите композиции може да се превозва и повече товарен трафик, това ще намали допълнително емисиите от пътния трафик.
Линията от 18250 километра би струвала около 1,1 трилиона евро. Самата експресна транспортна мрежа представлява повече от половината от цялата инвестиционна програма.
Предложението не е толкова абсурдно, колкото изглежда на пръв поглед. Министърът на транспорта на Германия Андреас Шойер заяви в сряда, че по време на германското председателство на Съвета на ЕС, което започва на 1 юли, възнамерява да стартира проект за железопътна мрежа от европейски междуселищни връзки.
При Шойер проектът работи под името "Trans Europa Express". Плановете не са толкова грандиозни, колкото тези на европейските икономисти, но са в подобна посока.
Европейски път на коприната
Вторият основен компонент от инфраструктурната офанзива, предложена от трите института, е „Европейски път на коприната“. Китай попадна в медийните заглавия с изграждането на „Нов път на коприната“ през последните години. Народната република изгражда цели междуконтинентални търговски и инфраструктурни мрежи с огромната си програма.
Икономистите имат нещо подобно предвид и за Европа. Планираният „Път на коприната“ не трябва да се ограничава до собствения континент. Икономистите предлагат да се изграждат непрекъснати съвременни търговски пътища от Южна Франция до Москва и от Северна Италия до Грузия и Казахстан. Целта е да се създадат нови пристанищни и логистични центрове, както и нови електрифицирани магистрали и експресни влакови връзки.
Европейската инфраструктура е в „лошо състояние", заявяват изследователите. Един евентуален европейски път на коприната предлагал възможността за „свързване на индустриалните центрове в Западна Европа с по-слабо развитите региони на изток“.
Такъв „европейски път на коприната“ би довел до средно с 3,5 процента по-висок икономически растеж и би дал работа на до два милиона души по маршрута за десет години, изчисляват изследователите.
В допълнение към тези два големи инфраструктурни проекта икономистите призовават за „електрификация“ на планираната „зелена сделка“ от Европейската комисия и за създаване на мощна здравна агенция на ЕС, която да инвестира в квалификацията на лекари и медицински сестри, улеснявайки гъвкавата им употреба в спешни случаи и снабдявайки ги с основни лекарства.
Пандемията на коронвируса просто допълва финансовата и еврокризата, пишат в анализа си икономистите. Европа трябва да отговори на толкова много кризи в рамките на кратко време с „дългосрочна инвестиционна програма“, пишат изследователите. На първо място, обаче, държавните ръководители трябва да се споразумеят за фонд за възстановяване в много по-малък вариант.
P { margin-bottom: 0.08in }
07:35 | 12.09.22 г.