Федералният резерв на САЩ започна да купува корпоративни облигации на вторичния пазар, но не е първата подобна институция, която го прави. Европейската централна банка изкупува корпоративен дълг от инвестиционен клас повече от четири години, натрупвайки портфейл за повече от 250 милиарда долара. Съвпадение е, че точно толкова може да купи тримесечната програма на Фед, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.
Основните поуки от действията на ЕЦБ са, че е по-лесно да се започне такава политика, отколкото тя да бъде преустановена и че непосредствените ползи от тези монетарни инструменти се изчерпват с времето.
Управителят на Фед Джером Пауъл също така разбра нуждата от яснота. Използвайки свой собствен индекс за допустимост, решението на Фед за това кои емитенти на облигации отговарят на изискванията, би трябвало да е лесно за разбиране. Това изглежда като по-прозрачен подход от този на ЕЦБ, предоставящ много минала информация, която не е много полезна за анализа на това, което централната банка притежава или ще купи.
Усилията на Пауъл трябва да помогнат за поддържане доходността на корпоративните облигации в САЩ под контрол или за намаляването й, което ще означава по-евтино финансиране на компаниите и по-голям шанс за икономическо възстановяване, след като Америка започне да излиза от пандемията. Очаквайте изобилие от нови проблеми. Такъв беше случаят в Европа тази година, където корпоративните емисии вървят в крак с обикновено по-големия пазар в САЩ.
Поддържането на тази политика обаче е лесната част. Спирането на тези програми за количествено облекчаване ще бъде по-трудно, както Фед знае от предишни опити да намали вложенията си в държавни облигации.
Опитът с програмата за изкупуване на корпоративни облигации на ЕЦБ между 2016 и 2018 г. е поучителен за това как тя може да сработи в САЩ. Тъй като инвеститорите в Европа предвиждаха приключването на програмата в края на 2018 г., кредитните спредове - разликата между доходността на корпоративните облигации и техните бенчмаркове - отново се разшириха, достигайки нивата отпреди три години.
Въпреки че програмата беше благоприятна за онези компании, които издадоха целия дълг, от който се нуждаеха, подпомогнати от ЕЦБ, ефектите бяха преходни. През ноември миналата година централната банка бе принудена да рестартира количественото облекчаване поради опасения от рецесия в еврозоната, а след това го засили значително, за да отговори на Covid-19. Програмата за изкупуване на корпоративни облигации отстъпи място на по-спешно закупуване на ДЦК, особено италиански, но ЕЦБ плавно възстановява баланса, където е възможно.
Една област, в която Фед е водещ, е закупуването на облигации на „паднали ангели“, компаниите, които загубиха инвестиционния си рейтинг, след като коронавирусът удари. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард може в някакъв момент да последва примера на Джей Пауъл, тъй като изглежда несправедливо да се санкционират иначе здрави корпорации, пострадали не по тяхна вина.
В други области ЕЦБ е по-смела от Фед. Например, централната банка на САЩ ще изкупува само корпоративни облигации с падеж до пет години, придобивайки до 10% от дълга, докато ЕЦБ има много по-голяма гъвкавост относно това, което може да купува.
Това е едва първата офанзива на Фед за купуване на корпоративни книжа и плановете й може да се развият. Истинският урок от ЕЦБ е, че е малко вероятно това да бъде еднократна сделка.