Културна революция обхваща Великобритания и Съединените щати. Събаряйки статуи на робовладелци, протестиращите изискват морални репарации - признанието, че робството и империализмът са донесли богатство и могъщество на две от най-видните страни в света, осъждайки милиони хора с по-тъмна кожа на поколения бедност и унижение, пише Панкаж Мишра за Bloomberg.
Иконоборците изместиха голяма част от общественото мнение в своя полза, както може да бъде засвидетелствано от невероятната (макар и леко абсурдна) сцена на депутатите, коленичили в знак на солидарност с жертвите на расистко насилие. Редица личности и институции енергично застанаха зад каузата на расовата справедливост. Онези, които са против, се посочвани и порицавани.
Но по-дълбока, по-дълга и по-трудна битка едва сега започва - за новата национална идентичност, от която се нуждаят САЩ и Обединеното кралство, особено на фона на опитите им да се надигнат от руините на опустошителна пандемия.
Доналд Тръмп доказва абсурдността на привържениците на идеята за бялото превъзходство в необратимо разнолико общество. Същевременно британският култ към Уинстън Чърчил достигна нелепа кулминация в лицето на неговия подражател Борис Джонсън.
Точно както очевидните истини за робовладелците вече не убеждават голям брой хора в САЩ, сантименталната привързаност към империята и към фантазиите за възкресяване на британската слава и мощ няма да преживее неспособността на консервативното правителство, което изглежда знае само как да „приключи Brexit”, а дори не и това.
Докато търсят пост-расова, пост-имперска идентичност, САЩ и Великобритания би било разумно да извлекат поуки от своя неумолим враг в две световни войни: Германия.
Докато привържениците на бялото превъзходство разпъваха знамена със свастики и скандираха "кръв и земя" и "евреите няма да ни заменят" в Шарлотсвил, щата Вирджиния, а британските политици и журналисти разпространяваха лъжи за имигрантите по пътя си към Brexit, Германия разгърна "култура на приветстване" спрямо повече от един милион бежанци - това, което Сюзън Ниймън в навременната си книга „Учейки се от германците“ нарича „най-голямото и най-широко социално движение в Германия след войната“.
Най-успешната немска следвоенна крайнодясна партия, Алтернативата за Германия (AfD), се издигна с цел да разруши този консенсус. Но тя все така не успява да разшири малката си електорална база и, понастоящем засегната обърканата коронавирусна стратегия, е изтласквана обратно към политическата периферия. Нещо повече, опитите на AfD да отрече или омаловажи нацисткото минало на Германия послужиха за укрепване на антирасистките настроения в страната.