Има ли връзка между икономиката и борсата в САЩ?

Онези, които си изкарват хляба с анализиране на финансовите пазари, преминават през трудни времена. Много фонд мениджъри останаха озадачени, тъй като акциите достигнаха исторически върхове по време на глобална пандемия, граждански вълнения и масова безработица при ужасна рецесия, пише Майлс Джонсън за Financial Times.

Дейв Портной, интернет знаменитост, публикува ежедневно радостни клипове към своите 1,5 милиона последователи в Twitter за печалбите си от борсовия подем. "Хората в интернет спорят кой е по-добрият инвеститор в момента, аз или Уорън Бъфет?", туитна той наскоро. „Няма никакъв дебат. Аз го победих. Той е унищожен.“

Още по-лошото за инвестиционната индустрия е, че подемът видя мениджъри, на които им се плаща да добавят стойност, да губят от пасивните инвестиционни фондове. „Умните пари“ - поне засега - понасят удар, докато онези, които мнозина пренебрежително обичат да наричат ​​„глупави пари“, сега се надсмиват.

Всичко това е объркващо за мнозина, които се гордеят, че разбират финансовите пазари. За някои това е причина да мърморят за деня, в който портфейлите на дей трейдъри като Портной ще паднат жертва на внезапно пазарно обръщане, изтривайки усмивката от брадатата му физиономия.

По всяка вероятност дей трейдърите ще открият не след дълго, че случайните спекулации, често с ливъридж, базирани на неща, публикувани в Reddit, рано или късно завършват със сълзи. Но много професионални инвеститори също трябва да направят пауза и да помислят за своите собствени трайни, неоспорвани и често неоснователни предположения за това как работят пазарите.

Базирането на инвестиционните решения на такива убеждения вероятно няма да донесе много по-добри резултати от случайното залагане на евтини акции, но мнозина продължават да ги третират така, сякаш са издълбани в камък.

Широкоразпространена е представата, че това, което се случва с икономиката, било то на глобално или национално ниво, може да се очаква да се отрази в цените на акциите. Това предположение е в основата на много коментари и огромно количество колективни усилия се отделят за прогнозиране на брутния вътрешен продукт с разбирането, че това е ценно за инвеститорите.

В момента много анализатори са изумени, че акциите могат да бъдат близки до своите исторически върхове по време на такава остра рецесия. Но няма много дългосрочни доказателства, които да сочат, че почти общоприетата концепция, че икономическият растеж е свързан с представянето на фондовите пазари, е вярна.

Професорът по финанси от Нюйоркския университет Асуът Дамодаран наскоро написа: „схващането, че фондовите пазари и икономиките са тясно свързани помежду си, е дълбоко вкоренено, просто защото се нрави на интуицията“. Данни от САЩ, които започват от 1960 г., обаче показват, че „почти няма корелация между възвръщаемостта на акциите и реалния растеж на БВП... Накратко, почти няма полза инвеститорите да се вглеждат в текущите макроикономически данни, което е една от причините пазарите да започнат да ги игнорират."

Въпреки това не минава ден без анализаторите да се задълбават в някаква икономическа променлива в стремежа си да прогнозират БВП, който след това се приема, че е обвързан силно и предсказуемо с представянето на пазарите.

Оценяването е друга концепция, изопачавана от мнозина, които смятат себе си за мъдри професионалисти. Пазарът, ще кажат те, е „скъп“ или „евтин“ въз основа на съвкупното съотношение на цените на акциите към комбинираната печалба на компаниите в даден индекс. Все още е обичайно за пазарните коментатори да казват, че „S&P 500 се търгува при съотношение Х, следователно е скъп“. Онези, които продължават да инвестират, използвайки зачатъчни понятия като „статистическа стойност“, купувайки акции или индекси с ниско съотношение цена/печалба, се представят зле от десетилетие.

Това е злоупотреба с понятието за оценка, тъй като дадено съвкупно съотношение отделя оценката от бизнес фундамента. Въпросът никога не трябва да бъде при каква оценка се търгува дадена компания, а на каква оценка заслужава да се търгува.

Отговорът на този въпрос със сигурност не е лесен. Но много макро пазарни коментатори не разбират, че, най-просто казано, някои компании са далеч по-добри от други. Има много други фактори, различни от оценката, които трябва да се вземат предвид, като уязвимостта на компанията към конкуренцията, нейната капиталова интензивност и перспективите за растеж.

Бъфет, мишената на присмеха от страна на Портной, веднъж разумно каза: „Когато глупавите пари признаят своите ограничения, те престават да бъдат глупави“. По същия начин умните пари, които не поставят под съмнение митовете, към които се придържат, не могат да се считат за умни.