На 4 май 1970 г. Националната гвардия в Охайо откри огън по протестиращо студенти, убивайки четирима от тях. 50-годишнината от клането в щата Кент остана слабо отразена от една нация, обсебена от COVID-19 - но ето че, изведнъж, ехото от ерата на Никсън може да се усети навсякъде из страната. И изглежда, че Доналд Тръмп умишлено се позовава на наследството на Никсън, отбелязвайки в Twitter: „Ред и законност!“ с явната надежда, че това ще спаси по магически начин неговите политически надежди, пише в коментар за New York Times колумнистът Пол Крюман.
И като се има предвид заканата на Тръмп да пусне войски по градските улици на Америка, е много вероятно в един момент да бъдат се стигне до нов случай на застреляни невинни цивилни.
Но Доналд Тръмп не е Ричард Никсън - той е много, много по-лош. А САЩ през 2020 не са САЩ от 1970 - в много отношения сме по-добра нация, но нашата демокрация е далеч по-крехка благодарение на корупцията на Републиканската партия.
Сравненията Тръмп-Никсън са очевидни. Подобно на Никсън, Тръмп е използвал реакцията на белите избиратели за политическа изгода. Подобно на Никсън, Тръмп очевидно вярва, че законите се прилагат само за „малките“ хора.
Никсън обаче не изглежда да е страхливец. На фона на масовите демонстрации, той не се скри, не се показа едва след като неговите слуги прегазиха мирните протестиращи и ги изгониха от парк Лафайет. Вместо това той излезе да разговаря с протестиращите пред мемориала на Линкълн. Поведението му беше малко странно, но не беше мерзко.
И макар че политическата му стратегия беше цинична и безмилостна, Никсън беше умен, трудолюбив човек, който приемаше работата сериозно като президент.
Неговото политическо наследство беше изненадващо положително - по-конкретно, той направи повече от всеки друг президент, преди или след себе си, по отношение на опазването на околната среда. Преди „Уотъргейт“ да го свали, той работи върху план за разширяване на обхвата на здравното осигуряване, което в много отношения доведе до Obamacare.
За разлика от него Тръмп изглежда прекарва дните си в публикуване на туитове и гледайки Fox News. Единственото голямо постижение на администрацията му досега е намаляването на данъците през 2017 г., което трябваше да доведе до увеличаване на инвестициите в бизнеса, но това не се случи.
Той отговори на заплахата от COVID-19 първо с отричане на опасността, след това с неистови усилия, не за да контролира пандемията, а да прехвърли вината за своите шаблонни, неефективни политики върху други нации и хора.
Да, Тръмп не е Никсън. И страната, в която се опитва да доминира - любимата му дума, също е много различна.
Добрата новина е, че Америка е далеч по-малко расистка, далеч по-толерантна нация, отколкото беше през 1970 г. Забележително е, че множество анкети показват, че мнозинството американци одобряват протестите, вдъхновени от смъртта на Джордж Флойд, и силно недоброяват реакцията на Тръмп.
Това не означава, че системният расизъм не съществува. Но мнозинство американци са готови да признаят, че расизмът е реален и го разглеждат като проблем, който представлява огромен морален напредък. „Мълчаливото мнозинство“ на Никсън вече е шумно малцинство.
Но това е много опасно малцинство. Макар че в много отношения американците да са по-добра нация, отколкото са били, те също са нация, в която върховенството на закона и демократичните ценности подлежат на обсада.
В този момент е тревожно лесно да се види как САЩ могат да следват пътя, който Унгария например вече пое, превръщайки се в демокрация на хартия, но авторитарна еднопартийна държава на практика. И не става въпрос само за далечното бъдеще: може да се случи тази година, ако Тръмп спечели изборите - или дори потенциално, ако загуби, но откаже да приеме резултатите.
И причината демокрацията да е заплашена по начин, по който никога не е била при Никсън, е не просто в това, че Тръмп е по-лошо човешко същество, отколкото Никсън някога е бил; факт е, че Тръмп има достатъчно стимули, за да направи това.
Авторитарните инстинкти на Тръмп, възхищението и завистта, които изпитва към чуждестранните сили, желанието му да милитаризира правоприлагането отдавна са очевидни. Тези неща обаче нямаше да имат значение, ако Републиканската партия все още беше институцията, която тя беше през 70-те години - голяма ложа с място за различни гледни точки, представена в Сената от много хора с реални принципи. Това бяха хора, желаещи да отстранят президент, дори и да е републиканец, когато той предаде клетвата си.
Съвременните републиканци обаче нямат нищо общо с това време. Много от водещите партийни фигури - хора като сенатора Том Котън, са също толкова авторитарни и антидемократични, колкото и самият Тръмп.
Останалите, с почти никакви изключения, са лоялни апаратчици, сплашени в подчинение от гневната база. Тази база получава информация от Fox и Facebook и основно живее в алтернативна реалност, в която протестиращите демонстранти, които действат мирно срещу полицейската бруталност, всъщност са радикална орда, която ще започне бурно въстание всеки момент.
Въпросът е, че днешната Републиканска партия няма да възразява срещу узурпирането на властта от страна на Тръмп, дори ако това доведе или представлява военно преврат. Напротив, партията би го подкрепила.
Всъщност разликите между ерата на Никсън и президентството на Тръмп не са никак успокояващи. В много отношения САЩ са по-добра страна, отколкото преди, но американците се намират в тежко политическо положение, защото една от техните две големи партии вече не вярва в американската идея.