Най-бедната държава в Европейския съюз отстъпва от 25-годишната посткомунистическа трансформация, като засилва влиянието на правителството в икономиката, пише Слав Оков за Bloomberg.
След опустошителна финансова криза през 90-те години на миналия век България започна приватизация на държавни компании и насърчи конкуренцията, което бе ключова стъпка в интеграцията с по-богатата западна Европа. Но сега държаватa се впуска в бизнеси, вариращи от управление на водоснабдяването, през строителство, до хазарт и медийно разпространение, прекроявайки индустрии, контролирани от някои от най-богатите и влиятелни хора в страната.
"Държавата ще се намесва, където е необходимо, или там, където пазарът не работи", заяви финансовият министър Владислав Горанов миналия месец. „На либералния модел вероятно трябва да се гледа критично по време на криза".
Бившата комунистическа страна се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., след като хиперинфлационна криза десетилетие по-рано я принуди да ускори приватизацията в сделка с Международния валутен фонд. 7-милионната държава остава най-бедната в ЕС, с жизнен стандарт около половината от средния за съюза, а Европейската комисия прогнозира, че икономиката й ще се свие със 7,2% през тази година.
Борисов, бивш телохранител на последния комунистически диктатор Тодор Живков, се качва и слиза от властта през последните 11 години. Третото му правителство стартира мащабни инфраструктурни и енергийни проекти, включително нов търг за строежа на атомна електроцентрала и прокарването на газопровод, пренасящ руски газ от Турция към Централна Европа.
След водна кризата през миналата година правителството създаде холдингова компания, която да контролира ВиК дружествата. Освен това то предостави на държавната компания за поддържане на пътищата договори за строителство на магистрали за 2,3 милиарда лева без търг.
През май правителството обяви, че ще създаде платформа за хотелски резервации за подкрепа на местния туризъм и възложи на пощите националното разпространение на печатни медии за 10 години.
„В днешния свят има аргумент за подобряване на съотношението разходи-качество чрез мащаба“, коментира Рафаела Тенкони, главен икономист в ADA Economics в Лондон. „Но качеството на резултата зависи от качеството на ръководството. В случая с България бих заложила на предпазлив скептицизъм."