Пандемията разкри зависимостта на Европа от вноса

Устойчивост е модна дума в бордовете на директорите на фона на коронавирусната криза, тъй като компаниите се борят за оцеляване или просто поправят уязвимостите, разкрити от бруталния шок за глобалните вериги на доставки. Тази дума сега се превърна в предпочитания лайтмотив за регулаторите в ЕС, докато те измислят отговора си на икономическия спад и разглеждат възможността за връщане на промишлени работни места в Европа, пише Бен Хол за Financial Times. 

Никой не може да бъде против устойчивостта. Но под нея се крие заплахата от протекционизъм, от който Европа все още има какво да губи.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен използва думата четири пъти, когато разкриваше плановете за фонд за възстановяване на стойност 750 милиарда евро. На последната среща на високо равнище през април лидерите на ЕС заявиха, че повече инвестиции в дигитални и зелени технологии „ще ни помогнат също да станем по-устойчиви и по-малко зависими чрез диверсифициране на ключовите ни вериги за доставки“.

Пандемичните и икономически спирания разкриха зависимостта на Европа от вноса, особено от Китай и най-вече при медицинските продукти. Европейските правителства не бяха в състояние да разчитат на обичайните доставки на защитно оборудване, респиратори, някои генерични лекарства и на основните съставки, които участват в по-сложни фармацевтични продукти. Появиха се призиви за връщане на производството в европейските заводи.

Подобно на своите международни конкуренти, европейските компании, предимно големите, използват все повече глобални вериги, при които различни етапи от производствения процес се осъществяват от различни предприятия, често в различни страни. Специализацията, икономията от мащаба и стриктното управление на запасите спомагат за намаляване на разходите. Но развитието на този модел означава, че шоковете при предлагането могат да се пренасят през икономиките, причинявайки много повече щети от първоначалното прекъсване. Разширените вериги за доставка са толкова силни, колкото е най-слабата им брънка.

Зависимостта на Европа от китайските компоненти не е огромна. Тя варира от около 3 на сто от брутната продукция в Гърция до 8 на сто в Унгария и Холандия, според икономисти от CREST-Ecole Polytechnique във Франция. Но тя нарасна силно - повече от четири пъти от влизането на Китай в Световната търговска организация през 2000 до 2014 г., когато са последните налични данни. Можем само да предположим, че оттогава се е увеличила.

Учените проиграха влиянието на 10-процентно намаляване на китайското производство върху европейските икономики. Тяхната груба оценка е, че то ще отнеме средно половин процентен пункта от растежа, което е доста голям удар за регион с по-слаби икономически перспективи. Интересното е, че ударът е десет пъти по-голям, отколкото би бил преди десетилетие, когато ролята на Китай в световните вериги на доставка беше по-ограничена.

През 2011 г. компаниите получиха представа за прекъсването на световни вериги на доставки при земетресението в Тохоку, Япония. Изглежда, че те не взеха под внимание предупреждението, отбелязва Изабел Меджеан, професор по икономика в Ecole Polytechnique във Франция. Тя казва, че има аргументи за правителствени действия за подтикване или принуждаване на бизнеса да вземе предвид по-широкото икономическо въздействие от избора на доставчици.

Проф. Меджеан предлага йерархия на намесата. Първо, трябва да има много по-добра информация за това къде се крият уязвимостите във веригата на доставки, тъй като наличните данни като цяло са лоши. Второ, органите на ЕС могат да следват примера на банковите стрес тестове и да задължат компаниите да оценят въздействието на смущения при основните им доставчици. Трето, властите биха могли да създадат благоприятно данъчно третиране за по-големи материални запаси, за да насърчат бизнеса да поддържа буфер. И накрая, те биха могли да субсидират или инвестират в нов индустриален капацитет, за да гарантират, че Европа има разнообразие при предлагането или може да обхване по-голяма част от добавената стойност в производството.

ЕК вече действа в посока натрупване на медицинско оборудване. Новият й фонд за възстановяване в размер на 750 млрд. евро, ако бъде одобрен от държавите членки, ще включва механизъм за дялови участия в стратегически отрасли, за да се осигури разнообразие в предлагането на важни компоненти.

Още преди пандемията ЕС предприе стъпки към развитие на модерно производство в технологии, които се считат за стратегически важни. Той одобри държавна помощ за програма за създаване на база за местно производство на акумулатори за автомобили с цел намаляване зависимостта от азиатските доставчици. Съюзът прави същото и в областта на микроелектрониката и водородните технологии. С помощта на инвестиционен фонд той може да разшири амбициите си. Тиери Бретон, еврокомисарят за индустрията, заяви, че инвестиционният фонд ще бъде оръжието в усилията на блока да защитава своя икономически суверенитет.

Критиците на глобализацията твърдят, че изнасянето на вериги за доставки към Китай е направило Европа слаба и уязвима, като е време да се върне производството у дома. Професор Меджеан признава риска от изпадане в протекционизъм, но казва, че концентрацията на доставките в една държава, или дори една компания, е проблемът, а не глобализацията. „Вносът на медицински маски от Китай не е проблем. Проблем става, когато внасяме всичките си маски оттам", посочва той.