Това беше сцена, напомняща последните дни на режимите по Третия свят: Както и в предишните дни, няколкостотин демонстранти се бяха събрали в парк Lafayette пред Белия дом в понеделник вечерта. Те мирно протестираха срещу смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд в рамките на полицейски арест и срещу всекидневния расизъм, в който са обвинявани американските органи за сигурност.
Малко след 18:00 ч. местно време националната гвардия и федералните полицаи изведнъж започнаха да бутат демонстрантите обратно към околните улици в близостта на парка. Офицерите използваха палки, гумени куршуми, зашеметяващи гранати и сълзотворен газ, а някои демонстранти хвърляха бутилки с вода по офицерите, предава Ройтерс.
Когато след няколко хаотични минути площадът беше разчистен, Доналд Тръмп се разхожи в 19 ч. заедно с дъщеря си Иванка и неговия антураж - всички белокожи - от Белия дом през парка до църквата „Свети Йоан“. Идилична, освежена в жълтеникаво църква от 1816 г., в която всички президенти на САЩ традиционно ходят на молитва и поклонение.
По време на безредиците предходната нощ протестиращи подпалиха църквата, а пожарната успя да гаси пламъците бързо. Остатъци от сълзотворен газ все още се долавяха във въздуха, когато Тръмп сложи Библия до главата си пред църквата. „Това семейна Библия ли е?“, попита журналист. "Това е Библия", отговори Тръмп. В седем и четвърт тръгна обратно към Белия дом.
Това, което остава, е опустошителното впечатление за президент, чиято полиция трябва да се бори по улиците, преди да може той да влезе в столицата. Особено след като Муриел Боузър, афроамериканският кмет на Вашингтон от демократите, веднага даде да се разбере, че неговите собствени полицаи не са участвали в операцията: „Шокиран съм от нападението на федералните власти върху мирни демонстранти, за да прочистят пътя на президента". А епископите, отговарящи за „Свети Йоан“, осъдиха посещението на Тръмп като „злоупотреба с църковна сграда и свещената Библия с едностранни политически цели".
В много големи американски градове, включително във Вашингтон, кметовете вече издават заповеди за налагане на полицейски часове. В Ню Йорк той дори бе удължен до неделя след поредните бунтове. Грабежите са неприемливи, каза на пресконференция кметът Бил де Блазио.
Но дори тези полицейски часове не можаха да попречат на мирните демонстранти да бъдат заменяни от безредици през нощта, при които се разбиват прозорци, плячкосват се магазини и се подпалват пожари. Петима полицаи бяха простреляни по време на безредици в Сейнт Луис и Лас Вегас.
Остава да видим дали новината, че полицията в Минеаполис ще бъде подложена на задълбочено разследване за възможните дискриминационни практики, може да успокои напрежението. Гуверньорът на щата Минесота Тим Уолз заяви във вторник вечерта, че отделът за правата на човека на администрацията му завежда дело за граждански права срещу полицейското управление на града. Сега се проверяват неговите политики, процедури и практики от последните десет години, за да се установи дали полицията в Минеаполис системно е дискриминирала малцинствата.
Ситуацията остава напрегната. В квартал Бронкс в Ню Йорк лек автомобил, очевидно умишлено, се нахвърли срещу полицай. В търговските улици и бизнес районите на много американски метрополиси прозорците на приземните етажи вече са облицовани с ПДЧ, което допринася за мрачното впечатление. Съединените щати, които току-що достигнаха кулминацията на пандемията на коронавируса, вече са в друго извънредно положение.
И както по време на причинената от коронавируса криза, бунтовете винаги опират и до въпроса: Какво означават те за предстоящите президентски избори на 3 ноември? Съвместна анкета на Washington Post и телевизионния оператор ABC, проведена в дните след смъртта на Джордж Флойд, сега дава на претендента на Тръмп Джо Байдън предимство от десет до 13 процентни пункта пред Тръмп. При такова изоставане е почти невъзможно Тръмп да си осигури мнозинството в избирателната комисия, която взема решение за следващия президент на САЩ.
„Ако Тръмп иска да спечели изборите, той спешно трябва да промени имиджа, който американците имат за него", заяви пред Handelsblatt Кристофър Влезиен, професор от Тексаския университет в Остин. „Разчитане само на републиканските избиратели няма да е достатъчно, за да се навакса изоставането в урните", заяви политологът, който е специализиран в американските президентски избори.
И все пак Тръмп в момента се опитва да направи точно това: снимката с Библията в ръка, обещанието в Twitter за "Закон и ред" - с такива жестове Тръмп се харесва на основната клиентела от републиканците. Тя е предимно белокожа, християнска и живее предимно в предградията и селските райони в южните части на САЩ.
Тези избиратели на Тръмп намират, че трудното положение на чернокожите в Съединените щати се дължи не на расизма, а по-скоро на прекалено щедрата социална система,на която те гледат като на стимул за безделието си. Твърдата ръка срещу тези „безделници“ е добре приета от избирателите му и Тръмп обслужва техните нужди.
Тръмп наистина е говорил по телефона със семейството на Флойд и категорично осъди смъртта на афроамериканеца. Но преди всичко той демонстрира сила. В понеделник следобед той каза: „Ако даден щат не предприеме необходимите мерки за защита на живота и имуществото на своите граждани, ще изпратя там военните на Съединените щати и бързо ще разреша проблема вместо тях“.
Използването на армията при вътрешни размирици в САЩ не е такава тема табу, както в Европа. Така например американски войници бяха разположени в Лос Анджелис – при бунтовете през 1992 г., след като четирима полицаи бяха оправдани по делото за злоупотреба с Родни Кинг. Но по онова време това беше съгласувано с местните власти. Заплахата на Тръмп да изпрати военните срещу волята на кметове и губернатори, ако е необходимо, е необичайна дори за САЩ.
Правното основание за това е рядко използван закон от ранните дни на САЩ, който първоначално регулира използването на войници срещу „враждебно нахлуване на индианци“. Стъпката би била необичайна, тъй като САЩ вече имат военни по улиците – в лицето на Националната гвардия, орган, който правно се намира между полицията и армията.
Националната гвардия се състои от доброволни войници на непълно работно време, които обикновено са подчинени на губернатора на съответния щат. Вече има над 20 000 нейни членове, разположени в САЩ, за да подпомогнат полицията в борбата с безредиците.
В пълен контраст с политиката на „Закона и реда“ на президента кандидатът Джо Байдън търси близост с мирните демонстранти. В понеделник той се срещна с лидерите на афро-американската общност.
Във вторник той изнесе реч във Филаделфия, като силно разкритикува расизма в Съединените щати: „Твърде често цветът на кожата ви излага живота ви в опасност", каза той. Изявите на Байдън също са в съответствие с стратегията на предизборната му кампания: като бял представител на крилото на консервативната партия той трябва да агитира предимно леви избиратели и членове на малцинствата.
17:23 | 13.09.22 г.