Дългата гражданска война в Либия изглежда се клатушка към финала. През последните дни силите на генерал Халифа Хафтар, който контролира маргинализирания изток и юг на страната, бяха принудени да прекратят офанзивата си срещу столицата Триполи. Това е триумф за международно признатото правителство на националното единство, ръководено от избрания министър-председател Файез Сарадж, пише Джеймс Ставридис за Bloomberg.
Но конфликтът не е само вътрешен въпрос - гражданската война в Либия се превърна в поле за геополитически ходове на регионалните и глобалните сили. Тя е и наследство от начина, по който Западът изостави страната преди десетилетие.
Правителството в Триполи е подкрепяно силно от Турция, докато коалицията на Хафтар се поддържа от Русия, Египет, Обединените арабски емирства, Франция и някои други държави, които оперират нелегално. Поражението на Хафтар може да отвори вратата за споразумение, но това ще изисква външните сили да доведат враждуващите страни на масата за преговори. САЩ и Европейският съюз също ще играят роля.
Либия има най-големите запаси от петрол в Африка, но производството се стопи почти до нула от над 1,6 милиона барела дневно преди падането на диктатора Муамар Кадафи преди десетилетие. Всичко това можеше да се избегне. Либия също има великолепни плажове и образована средна класа. Тя може да се превърне в нещо като „Дубай на Средиземноморието“. Но страната се разпадна през 2011 г. Като върховен съюзнически командир на НАТО аз ръководех масираната западна интервенция след заплахите на Кадафи да унищожи източния град Бенгази и да пролее „река от кръв“, както се изрази синът му Саиф. Съветът за сигурност на ООН прие резолюции, призоваващи НАТО да установи оръжейно ембарго по море и забранена за полети въздушна зона, както и да предприеме всички необходими военни действия, за да спре диктатора съгласно международната правна доктрина за „отговорност за защита".
Към коалицията на НАТО, която ръководех, се присъединиха много арабски държави, включително Египет, Саудитска Арабия, Йордания и ОАЕ. Нашата мисия сама по себе си не беше да свалим Кадафи. Режимът му обаче беше отслабен от усилията на НАТО, включително прецизни бомбардировки. Бунтовното население в крайна сметка го свали и той беше брутално убит от тълпата.
В този момент, за съжаление, решимостта на Запада беше слаба. След изпълнението на военната си мисия НАТО се оттегли. Погледнах с разочарование ЕС и останалата част от световната общност, които отказаха да останат и стабилизират ситуацията. Либия потъна в хаоса, от който и до днес страда. Отколешните дрязги в страната са до голяма степен племенни по своята същност, като се коренят в лошите отношения между сравнително по-богатия запад и бедните на петрол изток и юг.
10:17 | 14.09.22 г.