Хора като мен са канени в най-добрите къщи само веднъж. На вечеря, когато се разменят мнения и комични истории, аз обявявам в стаята: „Никой тук няма толкова за пенсиониране, колкото си мисли.“ След това продължавам с това как е аритметически невъзможно, да не говорим за физически, една трета от населението да бъдат „богати” потребители за сметка на работещите хора или чужденците.
Кой иска да чуе това на собствената си маса, пита риторично Джон Дизърд на страниците на Financial Times?
През последните няколко седмици обаче постпандемичният упадък се превърна в уважавана реалност. Хората се чудят дали техните застрахователи и пенсионни планове вече са фалирали. Как да бъда портфолио мениджър, като няма нищо за управление?
Още не сме стигнали този момент. Сред проблемите с кабелните и сателитните новини е силата на визуалните материали, които изпревариха реалността. Много повече хора са починали от Covid-19, отколкото беше официално съобщено, но все още има твърде много стари хора с анюитети и здравни осигуровки спрямо наличните ресурси, за да се справят институциите.
Както казва мой приятел счетоводител: „Добре е за нашата платежоспособност, когато възрастните хора умират толкова бързо. Но не достатъчно хора живеят по-малко." Схванахте ли? Все още има твърде много бъдещи доходи, които са обещани на твърде много хора, които не са убити от Covid-19. В богатите държави имам предвид. Хората в бедните страни нямат илюзия за това как са прецаквани, ако се разболеят или остареят.
Сега излизат някои отчети на американски животозастрахователни компании за първото тримесечие на годината, които включват някои „нормални“ седмици. MetLife надхвърли очакванията за финансовия си резултат, отчасти благодарение на печалбата от деривати в размер на 4,2 млрд. долара, която компенсира част от загубите на инвестиционния портфейл и допълнителния отлив на средства поради Covid-19.
Някои компании се представиха сравнително по-лошо през първото тримесечие. Prudential, която има по-голяма от средната за сектора капиталова експозиция към променливи анюитети, отчете по-ниска печалба.
Вижте, има моменти, когато ядете мечката и други, в които мечката ви изяжда. Изглежда малко вероятно MetLife да успява непрекъснато да печели от бизнеса си с деривати.
Стига толкова балансирани новини. Бизнесът е неизменно лош що се отнася до продължаващите здравни разходи във връзка с Covid-19. Един попечител на голям здравен план ми казва: „Разходите да си болен се увеличават, а заболеваемостта е по-лоша. Много от оцелелите от Covid-19 ще бъдат в затруднение до края на живота си. В същото време пасивите ни се увеличават по-бързо, докато активите ни намаляват.“
Има начин да се преодолеят непосредствените финансови разходи от грижата за жертвите на Covid-19: включете съпруга, дъщеря, майка или приятелка в попиването на челото и почистването на пода. За да не се тревожите прекалено за представянето на портфолио мениджърите, не забравяйте, че пандемията е съкрушителен десетилетен данък върху жените. Те знаят това, затова продължавайте да им благодарите.
Какво могат да направят жените, за да компенсират увеличаването на неплатения си слугински труд? Да спрат да раждат. За да могат всички съпрузи и синове да преминат през много нощи на болести, настоящата суша при раждането на деца в по-проспериращите страни може само да се влоши.
Тъй като децата са единственият източник на бъдещи доходи за всички нас, това е най-лошото последствие от Covid-19. В миналото, след войни, обикновено е имало увеличение на раждаемостта. Това не се очертава при сегашното бедствие.
В САЩ, както и в други богати страни, спадът в раждаемостта на местното население има далеч по-голямо влияние върху размера на бъдещата работна сила, отколкото либералната или популистка имиграционна политика. По-малкото работници означават по-малко производство, което води до по-ниски печалби и лихвени плащания.
Искате да успеете като инвеститор? Носете маска, помогнете на някого безвъзмездно и благодарете на жена.
23:51 | 12.09.22 г.