Пандемията от коронавирус порази Германия точно когато възникнаха сериозни предизвикателства пред индустриалния и финансов модел, който служи добре на Федералната република в продължение на 70 години. Германия вървеше към лека рецесия, преди вирусът да допринесе за най-големия тримесечен спад на БВП от 2009 г. насам. Сега има признаци, че Германия ще излезе от кризата по-скоро и в по-добро цялостно икономическо здраве от много от европейските си партньори. Ако тези ранни тенденции се запазят, за Германия ще бъде важно да не пренебрегва задачата да подпомогне балансираното възстановяване на Европа, както и да не забавя реформите, които ще поставят основата за нов успех, пише Financial Times в редакционен коментар.
Германия заслужава похвала за енергичния си, ефикасен и балансиран подход при овладяването на пандемията. Здравната й система се оказа достатъчно стабилна, добре финансирана и широко базирана, за да защити болшинството от гражданите. Прагматично загърбвайки строгите си бюджетни правила, правителството осигури мащабна фискална подкрепа за икономиката и въведе мерки за ограничаване на масовата безработица.
Германската социална пазарна икономика, комбинираща конкурентен частен сектор с всеобхватна социална държава, подкрепена от стабилен политически ред и върховенство на закона, издържа изпитанието на времето. Въпреки това политиците, индустриалците и банкерите ще трябва да се справят с уязвимостите и недостатъците, които се проявиха преди пандемията. Някои не са с местен произход, но други имат своите корени в прекалено предпазливата фискална и икономическа политика на четирите коалиционни правителства на канцлера Ангела Меркел след 2005 г.
Преди пандемията смущенията в световния търговски ред се отразяваха на германския износ, основата на промишлената сила на страната. Голяма част от това се дължеше на фактори извън контрола на Германия, като напрежението между САЩ и Китай, политиката на администрацията на Тръмп „Америка на първо място“ и Brexit. Очаква се пандемията да нанесе сериозен удар върху немския износ за пазари извън Европа, поне в краткосрочен план. Но това може да има и нежелания ефект на увеличаване на излишъка на Германия с партньорите от ЕС, особено ако германските компании, например във фармацевтичната промишленост, върнат производствата си у дома.
Силно задлъжнелите страни от Южна Европа са изложени на по-голям риск от слабо възстановяване след пандемията. От това следва, че фондът за възстановяване в размер на 500 милиарда евро, предложен от Франция и Германия, както и други бюджетни мерки на ЕС, следва да бъдат насочени основно към най-засегнатите европейски региони и бизнес сектори. Освен това Германия не бива да повтаря грешката, допусната след финансовата криза преди десетилетие, когато тя поиска строги икономии от други страни в ЕС, които имаха голяма социална и икономическа цена.
Немската автомобилна индустрия, толкова важна в продължение на десетилетия за икономическата сила на Германия, губи технологичното си предимство пред конкуренти като Tesla. Годините на недостатъчни инвестиции разкриваха недостатъците на цифровата инфраструктура на Германия. Преходът към икономика, по-малко базирана на въглеродни емисии, налагаше големи разходи за електроенергия на компаниите и потребителите, благодарение на изкривени субсидии за възобновяема енергия.
За щастие на Меркел като цяло силните резултати на икономиката в последните години дължат много на реформите на пазара на труда и в социалната сфера, проведени от правителството на предшественика й Герхард Шрьодер. Сега задачата е да се модернизира инфраструктурата, да се фокусира върху новите технологии и да се подобрят данъчните и инвестиционните условия за бизнеса. Меркел обеща да напусне поста си преди изборите за Бундестаг през следващата година, но никога не е късно да даде едно добро начало.