Ще нанесе ли пандемията нокаутиращ удар на глобализацията?

„Жителят на Лондон може да поръчва по телефона, отпивайки сутрешния си чай в леглото, различни продукти от цялата планета, в каквото количество му се иска, като очаква ранната им доставка на прага си", пише икономистът Джон Мейнърд Кейнс за първата голяма ера на глобализацията преди 1914 г. Милитаризмът, национализмът и империализмът, взети заедно, предизвикаха две световни войни и Голямата депресия, като довеждат тази ера до катастрофален край, пише Financial Times в редакционен коментар.

Сегашната ера на глобализация не е мъртва, но изглежда в лошо здраве. Тя получи последователни удари, които забавиха растежа на международната търговия и финанси: крахът на търговските преговори в Доха през 2008 г. и финансовата криза скоро след това, възходът на популисткия национализъм при вота за Brexit във Великобритания и избирането на Доналд Тръмп в САЩ през 2016 г. Пандемията рискува да нанесе нокаутиращия удар.

Този път глобализацията може да е жертва на собствения си успех. Глобалното разделение на труда - пренасочване на промишлените работни места от богатите към по-бедните страни - намали бедността в развиващия се свят и цените в богатия. Институциите обаче направиха твърде малко, за да компенсират тези, които загубиха работата си в този процес, и пренебрегнаха чувството за гордост и собственост, което хората изпитваха в някога процъфтяващите си общности. 

Сега прекъсванията във веригата на доставки и борбата за получаване на медицински консумативи ускориха призивите страните и търговските алианси да гарантират, че разполагат с достатъчен капацитет у дома, приоритизирайки устойчивостта пред производството на стоки там, където е най-евтино. Ястребите от Администрацията на Тръмп усетиха възможността. Робърт Лайтхайзър, търговският представител на САЩ, неотдавна приветства края на "механичното изнасяне на работни места в чужбина". Тиери Бретон, еврокомисар за вътрешния пазар, призова да се гарантира, че 27-членния съюз може да произвежда медицинските и фармацевтичните стоки, от които се нуждае.

Предизвиканата от коронавируса реакция срещу глобализацията е неизбежна. Но тя не бива да отменя многобройните й ползи. Глобалните вериги за доставки и сътрудничеството сами по себе си са източник на устойчивост, позволявайки на държавите да се съсредоточат върху своите силни страни и да споделят опит. Разпръскването на хора и фабрики по света позволява на компаниите да се предпазват от рискове чрез диверсификация.

Развитите икономики ще платят цена за увеличаването на протекционизма, не само във вид на по-високи цени и загубени експортни пазари, но и като преки разходи за данъкоплатците от субсидирането на местното производство. Това ще ги направи по-крехки, не по-малко. Издигането на бариери пред търговията би направило много по-трудно за икономиките да се възстановят след края на икономическата блокада.

Точно както неуспехът на политиците да управляват отношенията между Великобритания и Германия доведе до края на първата ера на глобализация, така и напрежението между САЩ и Китай застрашава днешната. Обвиненията на Доналд Тръмп към Пекин заради пандемията, съчетани с протекционистките инстинкти в администрацията му, могат да предизвикат „нова студена война“.

Процесът не е еднопосочен. Китайският уклон към националистически авторитаризъм (видно от демонстрацията му на мускули в Хонконг), все по-смелото предизвикателство, което отправя към американските интереси и предполагаемата кражба на интелектуална собственост, предшестваха избора на Тръмп. Известно икономическо отделяне, характеризирано от новите американски санкции срещу Huawei, сега изглежда неизбежно.

Но това трябва да се ограничи до чувствителните високотехнологични и военни сектори. Пълното отделяне, както по време на студената война между САЩ и СССР, би било катастрофално. Докато американската администрация иска да намали глобализацията, Китай желае да я оформи. Изолационизъм от страна на Вашингтон би дал на Пекин тази възможност. Това дали отношенията между двете страни могат да бъдат запазени ще опредили преди всичко дали днешната ера на глобализация ще завърши като предишната.