Когато през 2016 г. китайският президент Си Дзинпин посети Великобритания, тогава се заговори за "златна ера" в китайско-британските отношения. Оттогава настроенията започнаха да се охлаждат заради протестите в Хонконг, противоречивата водеща роля на Huawei Technologies в разполагането на 5G мрежата в Обединеното кралство, както и заради натиска на президента на САЩ Доналд Тръмп върху съюзниците на Китай в Европа и Азия. Това принуждава страните да изберат страна в търговията война, пише в коментар за Nikkei Asia Review Лайнъл Барбър, бивш редактор на Financial Times.
Пандемията от коронавирус засили тези тенденции, повдигайки неудобни въпроси относно отговорността на Китай, както и зависимостта на Великобритания от Китай, относно инвестициите и доставките на стоки и технологии за Кралството.
В същото време Brexit добавя допълнителен щрих към дилемата, тъй като заплашва да разруши веригите на доставка с Европейския съюз (ЕС) - най-важният търговски партньор на Великобритания.
Желанието на премиера Борис Джонсън за ранна сделка за свободна търговия със САЩ като част от новата му програма за „Глобална Великобритания“ само влошава състоянието на отношенията с Пекин. Администрацията на Тръмп ще се стреми да включи антикитайски елементи в новата търговска сделка с Лондон, подобно на мерките, включени в последните сделки с Канада и Япония.
Собствените действия на Китай - включително предлагания нов закон за националната сигурност в Хонконг, последният опит за укротяване на демократичното движение на града – предизвикаха нова вълна от недоверие.
Великобритания зае по-ясна позиция, след като миналата седмица се присъедини към Австралия и Канада в критиките срещу решението на Пекин за Хонконг с мотива, че азиатската страна нарушава законово обвързващата Съвместна декларация от 1984 г., подписана от Великобритания и Китай, която предоставя на Хонконг "висока степен на автономия".
Всъщност ерозията на автономията в Хонконг в ерата на Си Дзинпин стигна до точката, в която бившата колония на Великобритания ефективно започна да действа в рамките на принципа „една държава, една система“, разделяйки се с приетите по времето на Дън Сяопин регулации относно специалните административни региони. Тъй като тази политическа реалност се размива и тревогата относно зависимостта на Великобритания от Китай продължава да расте и след овладяването на коронавируса, Лондон се мобилизира.
Правителството на Джонсън изготви план с кодово име „Проект: Защита“, който идентифицира основните слаби места на Великобритания пред потенциално враждебни правителства като Китай. Това включва доставки на лекарства, но и на лични предпазни средства - уязвимост, открита по време на националната блокада, която принуди правителството да започне масови поръчки от Китай.
06:08 | 14.09.22 г.