Писателят Томас Ман формулира избора през 1953 г. Новата република със столица Бон, казва той, трябва да отхвърли всякакви националистически амбиции за германска Европа. Според него бъдещето е в обвързването на нацията със съседите й с цел създаване на европейска Германия, пише Филип Стивънс за Financial Times.
Близо 70 години по-късно обединена Германия все още е изправена пред същия избор. Могъщият конституционен съд в Карлсруе развя националистическото знаме, противопоставяйки се на Европейската централна банка (ЕЦБ). Канцлерът Ангела Меркел отговори с план, договорен с френския президент Еманюел Макрон, за фонд за възстановяване на стойност 500 милиарда евро за държавите от ЕС, най-тежко засегнати от пандемията Covid-19. Понеже той не беше добре приет, ЕК излезе с компромисен план за 750 млрд. евро.
Някои гледат на решението на съда - последното от редица опити на съдиите да преначертаят границата между националното и европейското - като на потенциално смъртоносен удар върху операциите на ЕЦБ при управлението на еврото. Други приветстват фискалния федерализъм в механизмите на предложения нов фонд за възстановяване. Привържениците го нарекоха "хамилтъновски" момент за ЕС по повод решението на Александър Хамилтън и други основатели на САЩ да прехвърлят дълговете на американските щати към новото федерално правителство. Според Стивънс и двете описания клонят към хипербола. Взети заедно, те разкриват напрежението в основата на европейската политика на Германия.
Въпреки трайните подозрения на британските евроскептици, Берлин няма апетит за континентално господство. Напротив, Германия по-често иска да си затваря очите за света. Даденостите на германската мощ и география обаче не могат да бъдат игнорирани. Разположена в сърцето на Европа, Германия е далеч най-богатата и населена държава на континента. В тази степен германска Европа е неизбежна.
Съдът в Карлсруе не е единствен в негодуванието срещу предполагаемите посегателства на ЕС. Голямата коалиция на Меркел със социалдемократите остави крайнодясната, евроскептична Алтернатива за Германия (AFD) в ролята на официална опозиция в Бундестага. Значителни части от германското общество не одобряват „цената“ да бъдат добри европейци. Според една мантра еврозоната не трябва да се превръща в трансферен съюз, в който Германия спасява „некадърни“ съседи. Изправени пред популизма на AFD системните политици избягват да подкрепят избора на Ман. Ако Германия отхвърли хегемонията, тя също няма да желае да поеме отговорност.