20-годишните американски държавни облигации вече не са екзотика, пише Брайън Чъпата за Bloomberg.
Първият такъв търг на федералното правителство от 1986 г. насам вече е в историята, като той беше солиден, макар и не фантастичен, дебют за този матирутет. Това трябва да е музика за ушите на министъра на финансите Стивън Манучин.
Може би най-точният измерител за успеха на емисия ДЦК е нейната доходност спрямо очакванията. 20-годишните облигации бяха пласирани при средна доходност от 1,22%, малко по-висока от 1,21%, които трейдърите прогнозираха преди продажбата, но много по-ниска от 1,27%, получени от кривите на относителната стойност на Bloomberg. Стратезите на BMO Capital Markets отбелязаха преди продажбата, че 20-годишната част от кривата е поевтиняла спрямо 10-годишната и 30-годишната, което предполага „увеличаване на доходността в първите дни на новата облигация като отстъпка за първоначално по-малкия обем“.
Съдейки по аукциона от сряда, не би трябвало да има недостиг на търсене в бъдеще. Коефициентът на покритие, който измерва колко пъти инвеститорският интерес покрива предложената емисия в размер на 20 милиарда долара, беше значителните 2,53 пъти. Въпреки че очевидно няма предишна 20-годишна емисия за сравнение, коефициентът е в съответствие с този при 10-годишните и 30-годишните оферти от миналата седмица, когато бе съответно 2,69 и 2,30 пъти. На първичните дилъри, които са задължени да наддават, се падна сравнително високият дял от 24,6% от емисията, повече отколкото придобиха при 10-годишната и 30-годишната продажби. Джим Воугъл от FHN Financial гледа на това като на знак, че „пазарите винаги избягват новото дете“, макар да призна, че този нов матуритет се е представил малко по-добре от тригодишните и седемгодишните преди него. Наистина, по-дългите падежи поскъпнаха след продажбата.
Редица технически причини обясняват защо стратезите масово очакваха този търг да мине гладко. От една страна, 20-годишните облигации се доставят чрез класическия облигационен фючърсен договор, създавайки базово ниво на търсене. Елизабет Стантън от Bloomberg News обясни как това даде възможност на търговците да определят доходността на новата емисия дори без пряко съпоставима съществуваща такава. В полза на емисията е и факта, че валутно хеджираните доходности за японските инвеститори са най-високите от октомври 2018 г. за ДЦК с по-дълги матуритети, както отбелязах в колонка по-рано този месец. Дори за местните купувачи доходностите са в най-високия край на диапазона, който е в сила от края на март. И, разбира се, когато стане наложително, Федералният резерв може да купи до 70% от всяка емисия, въпреки че по принцип намалява своите покупки.
От друга страна този търг оправдава търпението на Манучин при въвеждането на нов матуритет на пазара. Отразявам превратностите относно предложението му за ултра дългосрочни ДЦК, откакто бе избран за финансов министър в края на 2016 г. Той можеше прибързано да поиска 50- или дори 100-годишни облигации, за да остави своя отпечатък - през май 2017 г. той каза, че тези матуритети "могат да са абсолютно подходящи за хазната." Вместо това той благоразумно остана верен на мисията на министерството за предвидимо и редовно емитиране при най-ниска цена за данъкоплатците. Това означаваше вместване на новите емисии в рамките на съществуващата крива на доходност, дори това да бе счетено за ултра предпазливо.
Министерството на финансите разкри в средата на януари, че ще въведе 20-годишната облигация, доста преди коронавирусът да попадне в радара като сериозен риск за американската икономика. По онова време някои анализатори бяха скептични към решението, оприличавайки операцията на „перо, което да си сложите в шапката“.
Сега поглеждайки назад, и месеци в кризата с Covid-19, решението изглежда още по-умно. Бюджетният дефицит на САЩ приближава 4 трилиона долара и може да стане още по-голям. Първоначалният размер на 20-годишната облигация изненада някои трейдъри по-рано този месец, които очакваха нещо в диапазона 12-14 милиарда долара, но аукционът в сряда доказа, че предложените книжа за 20 млрд. долара въобще не са нещо, което пазарът да не може да поеме. Ако бе предложена 100-годишна облигация, размерът й щеше да бъде много по-малък от 20 милиарда долара, поне в началото, и по-труден за постепенно увеличение. Изглежда разумно да се очаква, че 20-годишните продажби могат постепенно да нараснат с напредването на емисионния календар през следващите тримесечия, като се има предвид, че този матуритет е най-малкият от всички.
По всяка вероятност това е последният вълнуващ момент за 20-годишните американски облигации. С течение на времето тези търгове ще стават рутинни, познати, незабележителни. С други думи, точно това, което хазната иска да види.