Пандемията е оприличавана на война, макар и такава срещу болест, а не срещу други хора. Подобно на войната, тя прекроява икономиките и изисква огромни увеличения на публичните разходи и паричната подкрепа. Това със сигурност ще завещае далеч по-голям публичен дълг и баланси на централните банки, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Това означава ли, че отговорът на въпроса дали този продължителен дългов цикъл трябва да приключи с инфлацията е положителен? Не, но е възможно. След Първата световна война Германия се измъкна от вътрешния си военен дълг чрез хиперинфлацията от 1923 г. След Втората световна война Великобритания се оказа с фискален дълг от 250 на сто от брутния вътрешен продукт. Скромната инфлация помогна да се ерозира част от него.
Какво може да се случи сега? Трябва да започнем от първоначалните условия. Влязохме в тази криза с високи нива на частен дълг, ниски лихви и упорито ниска инфлация. В групата на седемте водещи страни с високи доходи (Г-7) никоя няма дълг, близък до този на Обединеното кралство през 1945 г. Но нетният дълг на Япония бе 154 на сто от БВП, а на Италия - 121 процента, още преди кризата.
Икономическото въздействие на Covid-19 е различно от това на голяма война. Войните преструктурират икономиките и унищожават физическия капитал. Коронавирусът сви икономиките, като потисна както търсенето, така и предлагането, които зависят от близкия контакт между хората. Непосредственото въздействие, както твърди Оливие Бланшар от института за международна икономика Питърсън, изглежда силно дефлационно: безработицата се покачи, цените на суровините се сринаха, много разходи бяха намалени, предпазните спестявания се увеличиха. Моделите на потребление се промениха толкова много, че инфлационните индекси са безсмислени.
Повече от десетилетие истериците твърдят, че разширените баланси на централните банки са предвестници на хиперинфлацията. Последователите на Милтън Фридман знаеха, че това не е така: увеличението на парите на централната банка компенсира свиването на парите, обезпечени с кредити. Широките мерки за парично предлагане нараснаха бавно след кризата през 2008 г.
Но този път наистина е различно. През последните два месеца американските парични агрегати M2 (който включва безсрочните, спестовните и срочните депозити) и Divisia M4 (по-широк индекс, който претегля компонентите според ролята им в транзакциите) демонстрират силен растеж. Ако човек е монетарист, като Тим Конгдън, комбинацията от ограничено производство и бърз паричен растеж предвещава скок на инфлацията. Но е възможно пандемията да е намалила скоростта на паричното обращение: хората могат да държат тези пари, а не да ги харчат. Не можем да бъдем сигурни. Няма да забравя на практика неочаквания ръст на инфлацията през 70-те години. Това може да се случи отново.
10:31 | 13.09.22 г.