Разходите за здравеопазване в 60-те най-големи икономики в света ще се свият с 1,1% през 2020 г., но спадът ще е като ефект от засилването на долара, посочва се в доклад на Economist Intelligence Unit (EIU).
Икономистите установяват като тенденция, че битката с новия коронавирус Covid-19 е довела до спад на разходите за други заболявания и състояния. Неспешните прегледи и хоспитализации се отлагат, пациентите също избягват клиниките. Очакванията обаче са разходите за останалите заболявания постепенно да се възстановят до края на годината.
Възстановяването ще продължи и през следващата година, когато се очаква глобалните разходи за здравеопазване в доларово изражение да се увеличат с 5,5%. Ефективна терапия и ваксини срещу коронавируса също се очаква да се появят през 2021 г., което ще доведе до допълнителни разходи.
Здравеопазването – устойчив сектор по време на рецесии
През 2009 г., в разгара на световната финансова криза, разходите за здравеопазване на 60-те водещи световни икономики се увеличиха с 2,8% в доларово изражение, припомня се в доклада. Това е рязко забавяне в сравнение с периода преди кризата, но и явно контрастира със свиването на БВП на същите страни с 1,8% средно.
За тази година се очаква рязко свиване на икономиката и само 1,1% спад на здравните разходи основно заради разликите във валутните курсове.
Графика: EIU
Тази прогноза изглежда контраинтуитивна, като се има предвид, че тази година икономическият спад е причинен от здравна криза – пандемията от коронавируса.
Докато правителствата и ръководителите на здравните грижи влагат ресурси и финансиране в борбата с вируса, в много случаи те също отменят или намаляват неотложните грижи за други състояния. Междувременно пациентите не са склонни да посещават болници или клиники, било защото се страхуват да не се заразят с коронавирус, или защото се притесняват, че са в допълнителна тежест на здравните работници, посочва се в доклада.
Много болници, спешни отделения и лекарски кабинети съобщават за много по-малко пациенти от нормалното, а посещенията при зъболекари бяха почти невъзможни в страни, в които имаше строги ограничения.
В страните, където в здравеопазването доминира публичното финансиране, кризата не се усеща толкова остро и няма широка загуба на работни места в сектора, каквото се случи в САЩ. До април заетостта в сектора на здравеопазването е намаляла с 1,4 милиона души, показват данните за американската трудова статистика.
14:50 | 13.09.22 г.