Програмата на новото германско правителство, представена миналия петък, която според анализатори е меко казано необичайна, е предизвикала изненадващо малък брой дебати, пише вестник Times.
Правителството на Ангела Меркел се впуска в един от най-смелите експерименти в историята на икономиката. През последните три години немската икономика е една от най-забавените в света, с най-малък ръст на икономическата активност и на потреблението. Коалиционните партньори бяха единни в едно отношение - че начинът за стимулиране на икономиката е увеличаването на данъците.
Това със сигурност е идея, на която се противопоставят модерните икономисти. Главният международен икономист на Goldman Sachs Джим О'Нийл отбеляза миналата седмица в телевизионно интервю, че немските политици действат така, сякаш никога не са виждали книга по икономика, а още по-малко - да са разбрали някоя.
Новото правителство реши да наложи едно от най-големите данъчни увеличения в следвоенната история и да насочи извънредните налози към най-слабите места на икономиката: потреблението (с увеличение от 3% в ДДС) и жилищата (където отпада данъчното стимулиране за тези, които купуват жилище за първи път). За да парира обвиненията, че новите данъци ще засегнат по-бедните потребители, правителството ще удари и богатите, увеличавайки данък доход от 42% на 45%.
Според един от най-известните икономисти в страната обаче германците няма да реагират според очакванията за спад в потребителските разходи вследствие повишените данъци. Той смята, че с увеличението на данъците ще нарасне потребителското доверие, а оттам - и разходите, тъй като в днешно време германците били по-загрижени относно дефицита на страната, отколкото за дохода си.
Ако германците наистина увеличат разходите си в отговор на по-високите данъци на правителството на Меркел, това ще бъде едно от най-неочакваните събития в историята на икономиката, смята анализаторът на Times. Опитът показва, че успешното стимулиране на икономиката чрез по-големи данъци е малко вероятно, но не съвсем невъзможно.
Най-близката аналогия е увеличението на данъка върху потреблението, наложено от японското правителство през 1997 г. Тогава японската икономика е била в депресия от пет години (а германската е в депресия от 2001 г.), макар че потреблението се е увеличавало средно с 2.3% годишно в периода 1991-1996 г. В годината след увеличението на данъка потреблението в Япония е паднало с 3%, а ръстът му през следващите пет години средно е бил 0.2%.
Ако Германия последва опита на Япония, страната вероятно ще бъде осъдена на икономическа депресия през втората половина на настоящото десетилетие и ще доведе до финансова криза в голяма част от Източна Европа в някакъв момент през следващата или по-следващата година.
Въпреки това има малка възможност за по-благоприятен изход. През последните 20 години е имало няколко случая на увеличение на данъците от страна на различни правителства, които са имали стимулиращ ефект върху икономиката.
Новото коалиционно правителство на Германия е взело едно разумно решение - вместо да наложи веднага увеличението, то е отложено за януари 2007 г. В резултат на това е възможно потребителите да увеличат през следващата година разходите си, за да избегнат повишението през 2007. Тези преждевременни разходи пък съответно може да дадат временен тласък на икономиката през следващата година, при което понижението на икономиката през 2007 ще е още по-голямо.
Във всички скорошни случаи, когато увеличението на данъците е довело до възстановяване на икономиката вместо до депресия, обяснението е било много просто: по-високите данъци са били комбинирани с рязко намаление на лихвените равнища и девалвация на валутата.
В случая с Германия обаче Европейската централна банка планира увеличение на лихвените равнища, а не намаление.
03:12 | 29.08.22 г.