Владимир Путин стана свидетел на неприятна ескалация на епидемията от коронавирус в страната му. От само шепа случаи на Covid-19 в началото на март Русия вече има над 290 000, като по нови инфекции се нарежда на второ място след САЩ - страна с повече от два пъти повече население, пише Клара Ферейра Маркес за Bloomberg.
Малко правителства постигнаха успех в управлението на епидемията. Бързото разпространение на болестта обаче разкри слабостите на руската здравна система, която страда от слабо финансиране, недовършени реформи, които пренебрегват голяма част от страната, и неправилен опит за замяна на вноса на лекарства и медицинско оборудване с местно производство - поне докато два респиратора не се запалиха, убивайки пациенти. Не помага и авторитарният режим, който не харесва лошите новини и сее дезинформация.
Историята тук е от значение. През съветския период здравеопазването беше безплатно за всеки, но никога не бе приоритет. Качеството беше посредствено, като услугата беше неефективна, а липсата на пари - пословична. Изкривените стимули доведоха до бум на болнични легла и прекомерно дълъг престой на пациентите. Лекарите, повечето от които жени, бяха силно недоплатени и възприемани като държавни служители с нисък статус.
С притока на пари от петрол Путин се залови да реформира системата. Поредица от програми през годините имаха за цел да оптимизират услугата, да добавят лекари в първичната помощ и да подобрят заплащането и обучението. На фона на свиването на населението на Русия, което започна да тревожи националиста Путин, се акцентираше върху подобряване здравето на новородените и ограничаване на ранната смъртност, до голяма степен чрез борба със сърдечно-съдовите заболявания, злоупотребата с алкохол и тютюнопушенето.
Всичко това бе рационално, твърди Джуди Туиг, професор от Вирджинския университет, която изучава постсъветската здравна реформа. Смертността наистина спадна. За съжаление, както посочва Туиг, много от реформите не бяха проведени по план. Макар че бяха премахнати клиниките с лошо качество, а броят на болниците бе намален наполовина между 2000 и 2015 г., не винаги се предлагаше алтернатива, а първичната помощ остана слаба. Междувременно закупуването на нови технологии породи корупция. Според анализ на Bloomberg от 2018 г. Русия все още има една от най-неефективните здравни системи в света. Само САЩ, Азербайджан и България са по-зле.
Коронавирусната криза е напомняне за човешката цена на тези грешки от миналото.
Очевидно е, че първата отбранителна линия на Русия не издържа. Правителството видя международната заплаха и побърза да затвори границата с Китай през януари, но далеч по-бавно оцени вътрешния риск от заразяване. То отричаше очевидния проблем с ескалацията на случаите твърде дълго - не на последно място защото лекарите и местните власти не искаха да излъчват лоши новини. Москва разпространи дезинформации за усилията на други държави срещу коронавируса, но обърна твърде малко внимание на вътрешния фронт. Ако бе по-осторожна, Русия можеше да овладее проблема въпреки ранните тестове за Covid-19, които дадоха твърде много фалшиви негативни резултати.
23:53 | 13.09.22 г.