Десетилетия наред европейските икономисти изучаваха американския пазар на труда с възхищение, признавайки неговата по-голяма гъвкавост и по-ниските средни нива на безработица през последователни икономически цикли, пише Гавин Дейвис за Financial Times.
Освен това, за разлика от много европейски икономики, в САЩ не се наблюдаваше повишаване в равновесната, или „естествената“ безработица, необходима за стабилизиране на инфлацията в дългосрочен план. Често се казваше, че тези предимства обясняват по-голямата динамика на американската икономика и по-високия й потенциален БВП, въпреки че някои от тези твърдения могат да бъдат оспорени.
Но покачването на безработица в САЩ след началото на кризата с Covid-19 е много по-голямо от това в Европа. Според данните за април тя е скочила с 11,2 процентни пункта от февруари (до 14,7% - бел. прев.), докато в Германия увеличението е едва с 0,8 пункта.
Пълните данни за кризата все още не са налични в други европейски икономики, но последните прогнози на JPMorgan показват, че ръстът на безработицата в САЩ ще е тройно повече от този, очакван за Европа през третото тримесечие на тази година. Прогнозите на IMF показват сходно развитие.
Защо се случва това?
Едно от възможните обяснения може да бъде, че икономическата карантина в САЩ е по-тежка от тази в Европа. Но изглежда е точно обратното. Според „ефективните индекси за карантината“ на Goldman Sachs, въздействието върху американския БВП на ограниченията за овладяване на вируса е било около 15 процентни пункта през април, в сравнение с около 20 пункта в ЕС и Великобритания.
Изглежда американският бизнес реагира на събитията през последните няколко месеца, като увеличи уволненията много по-бързо, отколкото се случи в Европа. Това би могло да отразява традиционната структура на пазара на труда в САЩ от вида наемай-уволнявай, включително много по-голяма лекота при деклариране на съкращения. Изглежда обаче, че това се дължи и на характера на спешните мерки за подпомагане на заетостта, въведени от двете страни на Атлантическия океан.
В Европа голяма част от фискалните амуниции бяха изразходвани за пряко подпомагане на предприятия, които държат работниците официално „заети”, дори и те да не работят вече на пълно работно време. Например, в Германия съкратената схема за работа - или Kurzarbeit - вече компенсира на 60 на сто заплатите на 10 милиона служители, които в противен случай можеха да загубят работата си. Тази схема работеше добре след финансовата криза през 2008 г. и сега се копира от други европейски страни.
Във Великобритания коронавирусната схема за запазване на работните места компенсира 80 на сто от загубените доходи на 7,5 милиона служители, до максимум 2 500 британски лири на месец. Министърът на финансите Риши Сунак разумно обяви, че вариант на тази схема ще остане в сила поне до края на октомври. Без подобни схеми уволненията и временните съкращения в Европа щяха да бъдат значително по-големи.
В САЩ естеството на държавната подкрепа е различно. Общият мащаб на кризисните фискални разходи е по-голям, отколкото в Европа. Повечето от тях обаче са насочени към подпомагане на работници, които са останали безработни, като често резултатът е, че някои от тях са по-добре, отколкото ако бяха останали на работа.
Въпреки че Американският план за защита на заплатите има за цел да помогне на малките компании да запазят работните места, неговото покритие е ограничено в сравнение с еквивалентни програми в Европа. Различни усложнения забавиха изплащането на спешно необходимите пари.
Все още има време за отстраняване на някои от тези спънки в бъдещи пакети за стимулиране, но Конгресът изглежда не се движи по този път. Това може би е причината председателят на Федералния резерв Джером Пауъл многократно да изразява сериозна загриженост относно опасността огромното увеличение на безработицата да бъде трайно, забавяйки икономическото възстановяване. Той предупреждава, че това може да се случи, ако няма директни нови програми на федералното правителство.
Последните авторитетни изследвания на икономисти от клона на Фед в Сан Франциско стигнаха до подобни тревожни заключения относно продължителността на високата безработица след пандемията. По ирония на съдбата гъвкавостта на пазара на труда в САЩ, който отдавна е най-големият им актив спрямо Европа, може да се превърне в недостатък по време на настоящата криза.