Пандемията няма да забави енергийния преход в Югоизточна Азия

От ценовия колапс на петролните пазари до мащабните спасителни програми, предприети от правителствата и централните банки по света, хаосът, инжектиран от коронавируса в тъканта на световната икономика, оказва своето турбулентно влияние и върху енергетиката, като много компании могат само да предполагат дали ще оцелеят след тази криза, пише Сара Джейн Ахмед, анализатор „енергийно финансиране“ към Института за енергийна икономика и финансов анализ, в коментар за Nikkei Asia Review.

Остава неясно кои сегменти от глобалната енергетиката ще останат над повърхността и кои ще понесат непоправими щети. Нестабилността в сектора на изкопаемите горива допълнително подтиква страните в Азия да се насочат към възобновяемата енергия, ускорявайки прехода към чиста енергия.

В края на миналата година Ахмед участва в среща, на която говори за енергията с азиатски политически лидери, включително с японския министър на околната среда, с компании като Macquarie Bank и Tesla, а също така и с представители на Азиатската банка за развитие.

„От години участвам в подобни дискусии, на които се говори, че въглищата са единствената евтина и надеждна опция за подсилване на растежа на Азия. Но докато седях в тази стая, разбрах колко много се е променил светът. Сега въглищата са застрашени“, изтъква Ахмед.

Въпросът на участниците в дискусията е бил ясен - по кой маршрут да се продължи? 

Според Ахмед Филипините са перфектен пример за държава, която сменя посоката на своето енергийно развитие. През февруари авторът на статията се среща със заместник-секретаря по енергетика Уилям Феликс Фуентебела, който подкрепя загърбването на въглищната енергия и преминаване към енергийна система, водена от възобновяеми източници. В края на март Филипините одобриха изграждането на 1,2 гигавата офшорен вятърен парк.

Само преди няколко години същата тази страна беше ангажирана да планира мащабен проект от 10 гигавата въглищни мощности.

Филипините далеч не са единствената страна, която вече сменя курса. През октомври 2019 г., позовавайки се на доклад на Global Energy Monitor, Bloomberg съобщи, че броят на проектите за нови въглищни централи в Югоизточна Азия се е понижил до нула с изключение на Индонезия.

Бързият енергиен преход придобива все по-големи мащаби в Азия – от най-внушителния плаващ соларен парк в Тайланд до смелите цели на Виетнам за слънчевата енергия.

Дори Индонезия, със своите големи запаси от въглища, сигнализира през януари, че ще замени остарелите термални електроцентрали с възобновяема енергия.

Но конкуренцията е ключът към ускоряването на разрастването на проектите за зелена енергия. Вместо ценови гаранции за възобновяемите енергийни източници, страните се нуждаят от добре структурирани търгове.

Ситуацията в Индия отразява събитията, разиграващи се днес в Югоизточна Азия. Подобно на този регион, Индия беше оставила въглищата в центъра на своя енергиен сектор. Но чрез интелигентна политика, като прозрачните наддавания на търговете, превърна чистата енергия в основен елемент от енергийния фокус на страната.

Днес, както твърди колумнистът на Ройтерс Клайд Ръсел, „вътрешният въглищен сектор в Индия е под обсада“, като цената на ВЕИ „достига нива, с които дори съществуващите въглищни централи не могат да се конкурират“. Всъщност от 2014 г. насам са отменени 84% от въглищните проекти в страната.

Няма съмнение, че финансовият сектор е важен елемент от този преход. Над 120 големи финансови институции, включително азиатските банки като Standard Chartered и DBS Group Holdings, вече поставиха ограничения за финансиране на въглищни проекти и други изкопаеми горива. Дори американският гигант JPMorgan Chase, известен като най-големият и най-ентусиазиран поддръжник на изкопаемите горива, вече сигнализира, че спира финансирането на въглищата.

И така, кое пречи на по-евтината възобновяемата енергия да вземе превес над по-скъпата въглищна електроенергия? Отговорът са политиките, които подкрепят лошите икономически решения.

Развитието на въглищната енергия в Югоизточна Азия зависи до голяма степен от инвестициите от Япония, Китай и Южна Корея. Тези правителства продават остарели технологии, свързани с въглищните мощности на други страни.

Но дори и тук нещата могат да се променят. През април правителството на Южна Корея реши да прекрати финансирането на въглищни проекти отвъд граница, а в Япония трите големи търговски банки сигнализираха, че ще изчистят портфейлите си от изкопаеми твърди горива.

Ако Япония сложи край на износа на въглищна енергия и се съсредоточи изключително върху развитието на възобновяеми технологии, Южна Корея и Китай ще последват нейния пример.

Това ще бъде печеливша голяма стъпка не само за Азия, но и за останалата част от света, която след преодоляването на коронакризата ще трябва да реши другия, по-голям проблем – климатичните промени.