По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
Коронавирусът и България България реши да не удължава извънредното положение заради пандемията от коронавирус след 13 май, но противоепидемичните мерки ще останат и след това, налагани със заповед на здравния министър Кирил Ананиев.
Удължава се действието и на редица социално-икономически мерки, като някои ще продължат до 13 юли, а други - до септември или до края на годината. Това бе предложено от кабинета в понеделник със законопроект за промени в Закона за здравето, закона за извънредното положение и някои други закони. Проектът ще се гледа в спешен порядък в парламента с цел да бъде обнародван до 13 май.
Пропускателният режим на входовете и изходите на областните градове бе отменен от сряда и ограниченията за пътуване между градовете бяха вдигнати със заповед на здравния министър. От Пътна полиция поясниха, че от 21 март, когато бе въведено ограничението, до 6 март, когато отпадна, са върнати над 230 000 граждани и са проверени близо 63 000 декларации.
Междувременно срокът на действие на схемата 60/40, която държавата предприе за подпомагане на работодатели като средство за гарантиране на заетостта и доходите на наетите от тях работници заради кризата, се удължава до 30 юни. За някои сектори помощта може да се вдигне до 80%, съобщи социалният министър Деница Сачева. Тя обяви и друга мярка, за която държавата планира да пренасочи 85 млн. лв. от еврофондовете по схемата - за два месеца да поеме 40% от минималната заплата и осигуровките за някои сектори, чието уточняване предстои.
Данъчните приходи започват да намаляват през април. Бюджетът още е на плюс (1,6 млрд. лв.), но той идва от забавено изпълнение на някои разходи. Спрямо същия период на миналата година консолидираните приходи се забавят заради по-малко постъпления от корпоративните и други данъци, ДДС от внос и приходите от такси, става ясно от отчетите на финансовото министерство.
Новорегистрираните безработни в България нарастват с близо 92 хил. души от началото на извънредното положение, съобщи Министерството на труда и социалната политика. Според данни на НСИ и Агенцията по заетостта темпът на увеличение се забавя, като пиковата седмица беше между 6 и 12 април - тогава броят на новорегистрираните безработни достигна 31,5 хил.
Бюджетът може да плаща за ваучери за почивки в България за 3,2 млн. осигуряващи се. Безплатните шезлонги и чадърите ще бъдат за сметка на концесионните и наемни такси, става ясно от предложение, за което е постигнато съгласие в управляващата коалиция за подпомагане на туризма. Много от детайлите предстои да се изяснят в следващите дни, включително и за финансирането.
Очаквано най-голям шок от предизвиканата от коронавируса криза в България поема потреблението, докато индустрията е най-малко засегната. Това стана ясно в петък, след като НСИ публикува първите официални данни за финансовото измерение на кризата върху конюнктурата на страната ни. По предварителни, сезонно изгладени данни на официалната статистика, потреблението се понижава с 14,6% на годишна база след ръст от 5,5% през предходния месец и бележи най-големия спад в историята на статистиката.
През март 2020 г. промишленото производство намалява с 6,9% спрямо същия период на 2019 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За месец спадът е 5,1%.
Коронавирусът и светът
Европейската комисия (ЕК) очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на България да се свие със 7,2% през тази година заради пандемията от коронавируса и породената от нея криза на фона на ограничителните мерки. Европейската комисия очаква пандемията да доведе до историческа рецесия въпреки взетите мерки на европейско и национално равнище. Според прогнозата ѝ БВП на еврозоната ще се свие със 7.7% през тази година и ще нарасне с 6.3% догодина. За целия ЕС понижението се предвижда да е 7.4% през 2020 г. и следващата да има ръст 6.1%.
P { margin-bottom: 0.08in }
Германският износ се срина в началото на причинената от коронавируса криза. Компаниите са изнесли стоки на стойност 108,9 милиарда евро през март. Това е със 7,9 процента по-малко в сравнение със същия месец на миналата година и с 11,8 процента по-малко, отколкото през февруари 2020 г. В сравнение с предходния месец това беше най-рязък спад от началото на отчитането през август 1990 г. Вносът намалява с 4,5 процента до 91,6 милиарда евро в рамките на една година.
Безработицата в САЩ е скочила до 14,7% през април, което е най-високото ниво от Голямата депресия през 30-те години на миналия век. Загубени са били 20,5 млн. работни места, което е най-рязкото свиване на трудовия пазар в историята. Това показва щетите, които кризата с коронавируса е нанесла на икономиката. Трудовият пазар се е сринал със зашеметяваща скорост, като през февруари безработицата беше едва 3,5% - рекорд за последните 50 години, а през март достигна 4,4%.
Централната банка на Норвегия намали основната си лихва до 0% и прогнозира най-лошото икономическо свиване след Втората световна война. Norges Bank заяви, че тежестта на кризата от Covid-19 и историческото понижаване на цените на петрола означават, че е необходим екстремен политически отговор. Очаква се икономиката на Норвегия, която зависи от изкопаемите горива, да се свие с повече от 5% през тази година, информира Bloomberg.
В четвъртък бордът на Централната банка на Великобритания и Северна Ирландия задържа основния институционален лихвен процент непроменен на ниво от 0,1%, но заяви готовността си да предприеме по-нататъшни действия, ако икономическата криза, причинена от пандемията от коронавирус, продължи да се влошава. Комитетът за парична политика на банката гласува единодушно в подкрепа на запазването на нивото на лихвите засега. С мнозинство от 7 гласа „за“ и 2 гласа „против“ беше продължена и програмата за количествени облекчения.
Китайският износ неочаквано е нараснал през април, подпомогнат от увеличените доставки за Югоизточна Азия. Анализаторите обаче очакват, че на фона на щетите, които пандемията от коронавирус нанесе на глобалното търсене, увеличението ще бъде временно. Износът от страната е нараснал с 3,5% на годишна база през април, докато вносът е спаднал с 14,2%, съобщиха от митническата администрация в четвъртък. Така търговският излишък на страната възлиза на 45,3 милиарда долара за месеца на фона на очаквания за едва 8,7 млрд. долара.
Германският Федерален конституционен съд прие (текстът на английски тук), че решенията на Европейската централна банка по програмата за закупуване на държавен дълг, която тя започна през 2015 г., не съответстват на изискванията на федералната конституция на Германия. Според съда е налице превишаване на компетентността на институцията по правото на Европейския съюз, макар че Съдът на Европейския съюз беше обявил по-рано програмата за законосъобразна, и обяви за противоречащи на конституцията на федералната република действията на германските държавни органи в изпълнение на програмата, както и липсата на решение на тези органи за спирането ѝ.
Едва преди дни бившият германски министър на финансите и сегашен председател на Бундестага Волфганг Шойбле (Християндемократически съюз - ХДС) видя опасност за съществуването на еврото след решението на Федералния конституционен съд за покупките на облигации от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ).
„Възможно е съществуването на еврото сега да бъде поставено под въпрос в други държави членки на ЕС - защото всеки национален конституционен съд може да преценява и решава сам за себе си“, заяви Шойбле пред редакционната мрежа Deutschland (RND/Freitag). „Никой не се радва на тази ситуация“, призна той.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обмисля завеждане на процедура за нарушение срещу Германия заради неотдавнашното решение на Конституционния съд за политиките на Европейската централна банка. Това става ясно от писмо на Фон дер Лайен до евродепутата от Зелените Свен Гиголд, с което разполага DPA.
P { margin-bottom: 0.08in }
23:24 | 09.09.22 г.